Поредният терористичен акт събужда две полярни реакции. Войнствената най-добре олицетвори популистът Тръмп: той изрови легендата за американския генерал, който натопил куршумите си в свинска кръв, преди да разстреля някакви мюсюлмански бунтовници. Тук ще поразсъждавам за другия полюс: стоическия реализъм „да свикваме, така ще е от тук нататък".
През 70-те подобна паника предизвикваше отвличането на самолети. След 11 септември 2001-ва ни шокираше всяка нова мярка за сигурност – отнемането на шишето вода, изваждането на лаптопа, сканирането до голо. Самолети днес се отвличат доста рядко, но терористите се пренасочиха към още по-невинно средство, без което съвременният свят не може: автомобила. И пак ужас, няма спасение, кола всеки може да купи, наеме, открадне.
Уверявам ви, че скоро ще стане като със самолетите. Да кажем, всеки автомобил ще има сензори, които да спират при опасност от сблъсък. Нали следите технологиите на Гугъл и Тесла? Но уверявам ви и в друго – лошите ще намерят ново средство да плашат – например ще се научат да управляват прахосмукачките през интернет и когато започнем да научаваме за засмукани невинни домакини, медийната паника ще е още по-голяма.
Вечният мир на Кант е далеч; живеем в сравнително спокойна епоха, но битката за власт и ресурси никога няма да спре. При тероризма тя съдържа революционен елемент. Първите терористи били фанатичните зилоти от първи век; те носели кинжали под дрехите си и по време на празненства приближавали римляни, а по-често – сънародници помагачи, намушквали ги и побягвали. Надявали се, че ужасът ще разбуди народа и той ще отхвърли омразната чужда власт, а законът на Тората ще възтържествува. По една ирония на историята през „тихата интифада" от 2014 г. палестинците нападаха по същия начин израелски минувачи с ножове, скрити под дрехите.
Тероризмът тръгва от отчаяние. Народът не иска да последва водачите си, мнозинството спи. Трябва значи да се пролее кръв, властта да отвърне с насилие, всичко да се разбърка и за да се отвори пътят към революцията. Малко са ирландците в Британската империя, за да постигнат освобождение, както са малко българите или арменците в Османската, а босненските сърби – в Австро-унгарската. Непопулярни са и анархистите от „Народна воля" в православната Руска империя, ето защо Нечаев решава да обучава масите не чрез думи, а чрез „дела".
И днес така: огромното мнозинство мюсюлмани ненавиждат ислямо-фашистите, жертва на които в 99% от случаите са самите те. През 60-те създателят на „Мюсюлманско братство" Саид Катъб отчаян констатира, че египетското общество е предало исляма и се е заразило с бацила на модерността: значи самото то трябва да се накаже! По същия начин Баадер-Майнхоф и „Червените бригади" смятаха пролетариите за купени от капитала. Въпросът е дали ние, „системата", ще се хванем на провокацията – както са се хванали европейските държави след убийството на австро-унгарския престолонаследник през 1914.
А идеологиите на тероризма отминават. Ако ирландците днес могат да се „освобождават" чрез безкръвен референдум, за какво им е да хвърлят бомби? Комунистическият тероризъм, който доминираше в света през ХХ в., отиде в историята с провала на съветския експеримент. Няма да издържи дълго и ислямо-фашисткият, ако особено загаснат огнищата, които го подклаждат като израело-палестинския конфликт, лесните пари от петрола, пък и да стане по-малко дразнещ спектакълът на глобалните неравенства, наречен „туризъм".
Неисторично звучи и тезата за неинтегрираните, непоправими мюсюлмани. И пиратите викинги до X век са били неинтегрирани, пък виж Скандинавия днес. През ХIХ в. ролята на непоправими са играели работниците, наричани във Франция „опасните класи". През XXI в. квалифицираният западен работник е кажи-речи средна класа, стожер на социалния ред. Нали помните какво страшилище беше източноевропейският „водопроводчик" само преди десетина години?
Радикализацията настава там, където има колониално минало, чиито страдания днес сякаш ретроспективно нарастват. Е добре, все някога миналото минава. Ще дойде поколение, за което страданията, причинени от ДАЕШ, ще засенчат раните на колониализма. То ще се противопостави и на религиозните си родители, които и в Арабския, и в нашия свят търсеха идентичността си в битка срещу секуларизираните свои родители. Скоро ще се появят нови енергийни източници и парите от петрола ще пресъхнат, геополитическите играчи ще пренесат съперничествата си на друга шахматна дъска...
И този тероризъм ще изчезне. Но ще се е появил друг, с други фантазии, друга сценография. Защото възможността за терористичен шантаж съпътства нарастващата взаимна обвързаност в глобалния свят (Рим от I век: първата глобализация, първите терористи). Застрашаваш цялото, като блокираш един сегмент от машината и искаш откуп. Пускаш компютърен вирус. Застрашаваш САЩ с атомна бомба. Блокираш решенията в ЕС... С една дума: не, не бива да се примиряваме, един тийнейджър на волана няма да преобърне света ни. И заедно с това, да, това няма да е краят, трябва да сме готови за нови серии тероризъм.
Ивайло Дичев