Част от хората са бежанци, част от тях са икономически мигранти. Умението на европейските политики е да разграничи тези хора, да запази границите сигурни, да даде убежище на тези, които се нуждаят от него и да върне в страните откъдето са дошли тези, които просто искат по-висок жизнен стандарт. Това е и страхът на хората, че този процес не можем да го контролираме. Това е образът на тълпите по гарите и площадите на европейските градове защото в България засега нямаме такова стълпотворение, но всички тези мерки,които напоследък се взимат, са насочени към това. Изясни се недоразумението за т. нар. "горещи точки". Става дума за център, където да се регистрират бежанците. Оказва се, че България се справя отлично и с охраната на границата и с регистрацията на бежанците, които преминават на наша територия. Така че засега, а надяваме се и изобщо, няма нужда от нов разпределителен и регистрационен център. Правилното разпределение на мигрантите на бежанци и икономически мигранти, когато всички пътуват без документи се постига при интервюта, правени от професионалисти. Прави се идентификация по методика, която не е добре да се знае публично за това дали са искрени или не, проверяват се техните истории и дори част от хората, идващи от Сирия, не получават статут на бежанец, поради доказване, че те не са застрашени или не идват от Сирия. По-скоро наистина сериозен е проблемът с хората, които наистина нямат документи и отказват да комуникират. Общо взето, България като държава в последната година и половина - две се справя отлично и с охраната на границата и с регистрацията и юридическата обработка. В момента заплаха за сигурността на страната ни няма, но страховете на хората са основателни, защото виждат, че конфликтът продължава и че бежанците, които постоянно пребивават в България, се увеличават. В този смисъл са необходими конкретни политики и решения за бъдеще. Това, че в момента нямаме усещане за криза не означава, че в бъдеще няма да има такава. Отделна е темата за интеграцията на тези хора. Тук липсата на опит се усеща най-осезателно. Трябва да се вземат най-добрите образци. В това отношение Европа има чудесни практики и примери. Това, в което Европа не беше подготвена, не е интеграцията на малък и контролиран брой хора, а регистрацията и контролирането на огромен брой поток бежанци. Това изненада европейските държави и в известен смисъл позволи да говорим за извънредно положение. От провала в интеграцията на българските роми, страната ни може да направи извод, че не може да се справи, че сме обречени или просто да направим така, българските роми да не са примера, който да следваме при интеграцията на тези бежанци. Българската държава не е убедила своите граждани в своите усилия за интеграцията на ромите. Ще се учим как да интегрираме хора, които са по-различни от нас. Това може да стане с учене на български език, свързване с българската култура, с намиране на работа. Това е дълъг процес. Най-добрите практики са в Европа, но България не ги знае и не ги уважава. /БГНЕС
----
Светослав Малинов, евродепутат в Европейския парламент
