Ежеседмично Уикилийкс дава нови доказателства за гигантския шпионаж на Американската агенция за национална сигурност в Германия. Като суверенна държава, Германия не бива да се примирява с това, смята Матиас фон Хайн.
Щом нещо е технически възможно, то се и прави - без значение дали става дума за приятели и съюзници или не. След последните разкрития на платформата "Уикилийкс" за пореден път се потвърдиха думите на Шарл дьо Гол: "Между държавите няма приятелство, а само интереси". САЩ изглежда смятат, че интересите им диктуват да се следят властите в Германия и то "в реално време".
Публикуваният списък с 56 телефонни номера, които са били подслушвани, до един са на хора от канцлерството - в Бон и в Берлин - по времето на Хелмут Кол, Герхард Шрьодер и на Ангела Меркел. Американците са се интересували дори от телефонната централа на канцлерството. Като към това се прибавят и разкритията от миналата седмица, се оказва, че знаем за вече 125 телефонни поста, които са били подслушвани в продължение на десетилетия. Това обаче са само незначителна част от телефоните, които са били подслушвани с техническата помощ на германското външно разузнаване. Става дума за близо 40 000 абонати! Но за да не се разсърдят американците, тъкмо този списък е засекретен от германското канцлерство.
Германското правителство няма намерение да разследва информациите
Само преди месец федералният прокурор към Върховния съд в Германия Харалд Ранге прекрати следствието около подслушвания мобифон на канцлерката Меркел. Според Ранге, доказателствата не стигали, за да се повдигне обвинение. В случая трябва да се знае това, че главният федерален прокурор не е независим - той е подчинен на министъра на правосъдието. Правителството обаче очевидно не кипи от желание да разнищва по-отблизо тайните около шпионските дейности на САЩ в Германия. От най-високо място се саботират и протакат всички опити за разследване - явно, за да не се разгневи мощния съюзник. Една суверенна държава обаче не бива да се държи по този начин! Както германската общественост, така и политиката постепенно преминаха през различни фази, в които изпитваха първо неясни съмнения, после сигурност, удивление, възмущение и накрая - почти безразличие.
Съвсем не е дреболия, че чужда държава е оплела Германия с плътна мрежа за техническо следене. Тук не помагат и изявления като тези на говорителя на Съвета по национална сигурност на САЩ Нед Прайс, който заяви, че "принципно не се шпионира в чужбина, освен ако това не се налага от интереси, свързани с националната сигурност". Защото въпросните интереси се тълкуват твърде широко от страна на САЩ и отдавна вече не служат единствено на "борбата срещу тероризма".
Това си личи и по друго - през юни 2001 - т.е. три месеца преди атентатите от 11.9.2001 - Европейският парламент публикува доклад за американската система за подслушване "Ешелон". Още тогава стана ясно, че Щатите използват разузнаването и за да си набавят икономически изгоди и предимства. Докладът съдържаше конкретни примери за индустриален шпионаж и стигаше до извода, че от 1990 г. насам американското правителство "все повече слага знак на равенство между икономическа и национална сигурност".
Да, вярно е, че шпионаж е имало винаги. Само че Германия не бива да търпи подобно нещо без да му се противопоставя, нито да допуска да я водят за носа, какъвто опит направиха британците. На германското запитване, отправено към Лондон през 2001 година, те отвърнаха, че радарният купол над посолството им в Берлин бил монтиран единствено по естетически съображения.
В германския Наказателен кодекс има текст, който инкриминира шпионажни действия и то не само тези на вражеските агенти, а и на американските, британски и френски агентури. Германия би могла да реагира значително по-категорично, вместо само да вика на обяснение американския посланик в Берлин. Един истински силен сигнал би бил например да даде убежище на Едуард Сноудън.
DW
