Само след седмица в Турция ще се проведат парламентарни избори. Повечето турци знаят в детайли за тези амбициозни избори, но някои външни хора изглеждат малко объркани. Така че реших да дам нещо накратко.
Всички прогнози показват, че управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ ще спечели както обикновено, но този път може би не с такава разлика, както преди. Прогнозите намекват, че партията е загубила значителна част от своите златни дни в периода 2011-2014 г., когато гласоподавателите им даваха над 50%. Сега очакванията са между 39 и 44%. Очаква се Народно-републиканската партия /CHP/ да бъде на второ място с 26-28%, а Партията Националистическо движение /MHP/ се очаква да ги последва с между 15 и 18 на сто.
Но освен тези проценти, определящото нещо е броят на депутатските места. Турският парламент има 550 места и колко от тях ще бъдат взети от ПСР е от решаващо значение. Ето три основни възможности:
1.ПСР под 276 места: За да бъде формирано още веднъж еднопартийно правителство, ПСР трябва да спечели половината места в турския парламент плюс едно, което прави 276 места. Ако ПСР не може да спечели толкова места, все така ще остане най-силната партия, но не достатъчно, за да формират сами правителство. Това ще доведе Турция до коалиционно правителство, каквото не е виждано от 2002 г., в което ПСР ще трябва да се съюзи с друга партия за формиране на правителство /в настоящия момент опозиционните партии заявяват, че те никога няма и да помислят за коалиция с ПСР; но те могат да започнат да мислят по друг начин сутринта на 8 юни/.
2.ПСР с между 276 и 330 места: При такъв резултат ПСР спокойно ще формира сама правителство с премиер Ахмет Давутоглу. Но малко няма да й достигне в броя депутатски места, за да бъде в състояние да измени конституцията /за да бъде направено това са необходими 3/5 от парламентарния вот, което прави 330 места/. При този случай ще видим още едно правителство на ПСР, действащо при сегашната парламентарна политическа система. Но системата, а и конституцията, вероятно няма да бъдат променени.
3.ПСР с над 330 места: Това би била решителна победа за ПСР – и особено за президента Реджеп Тайип Ердоган. ПСР ще формира стабилно правителство и също така няма да губи време за планиране на нова конституция, която ще въведе много централизирана и арогантна "президентска система", за което Ердоган е нетърпелив.
Това са трите основни възможности и много от безпристрастните наблюдатели, изглежда, мислят за втората от тях – ПСР с между 276 и 330 места.
Само че има едно голямо неизвестно, което прави всички пресмятания несигурни - съдбата на четвъртата по влияние в турската политика партия- прокюрдската Народно-демократична партия /HDP/. Този път HDP прави нещо, което никоя от предишните кюрдски партии не е правила- хвърля ръкавицата на 10-процентния избирателен праг. Това означава, че те искат да бележат голяма победа със спечелването на поне 50 места в парламента. Или те ще загубят много, тъй като повечето от тези места ще отидат при ПСР.
Поради тази причина много притеснени от ПСР хора, които по принцип не гласуват за HDP, този път ще гласуват за нея стратегически. Ще видим дали това ще е достатъчно полезно.
И накрая: Какво е положението със сигурността на гласуването? Възможно ли е ПСР да манипулира бюлетините, така че да увеличи гласовете в своя полза? Опозицията е много загрижена от това, но може би това е преувеличено притеснение към момента. От десетилетия избирателната система е достатъчно прозрачна и е трудно да се извърши измама в нея. Или поне трябва да дочакаме сутринта на 8 юни, за да започнем да се оплакваме.
...............................................
Публикуваният във в. "Хюриет" коментар е с автор Мустафа Акьол.