Пускаме тук разследването на ветерана на американската (и световна) журналистика Сиймур Хърш за убийството на Осама Бен Ладен публикувано в “London Review of Books” (виж тук повече за автора).
Статията излиза на 10 май т. г., на четвъртата годишнина от операцията на американски тюлени, която помогна на Обама да спечели изборите за втори мандат. Веднага след публикуването й, огромният интерес на читателите блокира сайта на “London Review of Books”. Разследването на Хърш предизвикаха остра реакция в САЩ. Белият дом отхвърли категорично обвиненията му, а говорителят на Съвета за сигурност към президентството Едуард Прайс заяви, че тази мисия е била чисто американска. Всякакви други твърдения били неверни. Много американски медии отказаха да публикуват разкритията на Хърш. Разследването предизвиква и широк отзвук по света и беше цитирано от повечето медии. Следва пълният му текст.
Изминаха четири години, откакто отряд от американски тюлени уби Осама бин Ладен при нощно нападение на сграда с високи стени в Аботабад, Пакистан. Убийството беше кулминацията на първия мандат на Обама и важен фактор за неговото преизбиране. Белият дом продължава да твърди, че мисията е дело изцяло на американците и че висшите генерали от пакистанската армия и Междуведомственото разузнаване на Пакистан (ISI) не са били предварително предупредени за нападението. Това е лъжа, както и много други части от разказа на администрацията на Обама.
Историята на Белия дом може да бъде написана от Луис Карол: възможно ли е Бин Ладен, мишена на масово международно преследване, наистина да реши, че курортен град на 60 км от Исламабад е най-безопасното място за живеене и ръководене на операциите на Ал Кайда? Крил се бил на видно място. По думите на Америка.
Най-безочливата лъжа беше, че двама пакистански висши военни ръководители – генерал Ашфак Парвез Каяни, командир на генщаба на армията и генерал Ахмед Шуджа Паша, генерален директор на разузнаването – ISI – на Пакистан изобщо не са били информирани за мисията на САЩ.
Такава остава позицията на Белия дом, въпреки внушителния брой статии, които повдигат въпроси, включително и материала на Карлота Гол в списание „Ню Йорк Таймс” от 19 март 2014 г. Гол, която прекарва 12 години като кореспондент на „Таймс” в Афганистан, пише, че е била информирана от пакистанско официално лице, че Паша е знаел преди нападението, че Бин Ладен се намира в Аботабад. Американските и пакистански официални лица отричат версията и коментарите свършват дотук.
В книгата си „Пакистан: Преди и след Осама” (2012 г.) Имтияз Гул, изпълнителен директор на Научния център за изследване и сигурност, мозъчен тръст в Исламабад, пише, че е говорил с четирима агенти под прикритие от разузнаването, които – отразявайки широко застъпено местно мнение – потвърдили, че пакистанските военни сигурно са знаели за операцията. Въпросът е повдигнат отново през февруари, когато пенсионираният генерал Асад Дурани, оглавявал Междуведомственото разузнаване на Пакистан ISI в началото на 90-те години на ХХ в., казал в интервю за „Ал Джазира”, че е „съвсем възможно” висши служители от ISI да не са знаели къде се крие Бин Ладен, но е „много по-вероятно да са знаели”. Идеята била в подходящ момент местоположението му да бъде разкрито. Подходящият момент е щял да настъпи, когато можеш да получиш нужната компенсация – ако разполагаш с някого като Осама бин Ладен, няма просто така да го предадеш на САЩ.
Тази пролет се свързах с Дурани и му разказах подробно какво съм научил от американски източници за нападението над Бин Ладен: че той е бил затворник на разузнаването ISI в затвор в Аботабад от 2006 г.; че Каяни и Паша са знаели предварително за нападението и са се погрижили двата хеликоптера с тюлени за Аботабад да прекосят пакистанското въздушно пространство, без да вдигат тревога; че ЦРУ не е научило за местоположението на Бин Ладен, проследявайки куриерите му, както твърди Белият дом от май 2011 г., а от бивш висш служител на пакистанското разузнаване, който издал тайната и в замяна получил предложената от САЩ награда от 25 милиона долара; и макар че Обама наистина е наредил нападението и отряда тюлени наистина са го извършили, много от останалите факти в доклада на администрация са лъжа.
„Когато вашата версия излезе – ако я напишете, – пакистанците ще ви бъдат безкрайно благодарни”, отвърна ми Дурани. „От дълго време хората вече не вярват на това, което излиза за Бин Ладен от официалните източници. Ще има негативни политически коментари и гняв, но хората обичат да им се казва истината и това, което ми съобщихте в основни линии се припокрива с това, което съм чул от бивши колеги, поставили си за цел да разкрият фактите след случилото се.” Като бивш директор на разузнаването ISI, каза той, му било съобщено малко след нападението от „хора в „стратегическа група”, които са наясно”, че е имало информатор и той е предупредил САЩ за местонахождението на Бин Ладен в Аботабад и че след убийството САЩ не са си изпълнили обещанията и са изложили на опасност Каяни и Паша.
Основният американски източник за разказа, който следва, е пенсиониран висш служител от разузнаването, който е знаел за първоначалните сведения относно местонахождението на Бин Ладен в Аботабад. Освен това е бил наясно с много аспекти от тренировката на тюлените за нападението и с различни доклади след акцията. Други два американски източника с достъп до информация в подкрепа на казаното, са дългогодишни консултанти на Командването на специални операции. Освен това получих информация от вътрешни пакистански източници за смайването сред висшите служители на разузнаването ISI и военни командири – изразено по-късно и от Дурани – от решението на Обама да оповести незабавно новината за смъртта на Бин Ладен. Белият дом не отговори на исканията за коментар.
***
Започвам със случайния информатор. През август 2010 г. бивш висш служител от пакистанското разузнаване се свързал с Джонатан Банк, по това време шеф на службата на ЦРУ в посолството на САЩ в Исламабад. Предложил да каже на ЦРУ къде да открият Бин Ладен в замяна на наградата, която Вашингтон бил предложил през 2001 г. ЦРУ смята случайните информатори за ненадеждни и отговорът от централата на Управлението било да се намеси екип с полиграф. Случайният информатор преминал теста с полиграфа. „Сега разполагахме със следа за това, че Бин Ладен живее затворен в Аботабад, но откъде да знаем къде точно?”, тревожили се в ЦРУ по това време по думите на пенсионирания висш служител от американското разузнаване.
Първоначално САЩ запазили сведенията в тайна от пакистанците. „Страхуваха се, че ако се разбере за съществуването на източника, пакистанците ще преместят Бин Ладен на друго място. Затова много малко хора знаеха са източника и версията му”, каза пенсионираният служител. „Първата задача на ЦРУ беше да провери достоверността на сведенията от информатора”. Затворът е поставен под спътниково наблюдение. ЦРУ наема къща в Аботабад, за да я използва за аванпост и назначава в нея пакистански служители и чужденци. По-късно базата ще служи като пункт за контакт с разузнаването ISI; привличала малко внимание, защото Аботабад бил курортно селище, пълно с къщи, които се давали под наем. Изготвили психопрофил на информатора. (Информаторът и семейството му били изведени тайно от Пакистан и настанени в околностите на Вашингтон. В момента той работи като консултант на ЦРУ.)
„До октомври военните и разузнаването обсъждаха вероятните военни ходове. Дали да пуснем бункерна бомба върху затвора или да го убием с удар с дрони? Или пък да изпратим някой да го убие, в стил соло атентат? Но нямахме доказателства кой е той”, разказа пенсионираният служител. „Виждахме, че мъж се разхожда нощем, но не бяхме прихванали нищо, защото от затвора не излизаше никаква комуникация.”
През октомври Обама е запознат със сведенията. Отговорът му беше предпазлив, каза пенсионираният служител. „Беше глупаво Бин Ладен да живее в Аботабад. Прекалено налудничаво. Позицията на президента беше категорична: „Не ми говорете повече за това, освен ако нямате доказателства, че наистина е Бин Ладен.”
Непосредствената цел на ръководството на ЦРУ и на Обединеното командване на специални операции е да си осигури подкрепата на Обама. Смятали, че ще я постигнат, ако се сдобият с ДНК-доказателства и ако успеят да убедят президента, че нощно нападение на затвора не носи никакви рискове. Единственият начин да осъществят и двете по думите на пенсионирания служител „било да си съдействат с пакистанците”.
В края на есента на 2010 г. САЩ продължавали да си мълчат за случайния информатор и Каяни и Паша продължавали да твърдят пред американските си колеги, че не разполагат със сведения за местонахождението на Бин Ладен. „Следващата стъпка беше да измислим как най-безболезнено да вкараме Каяни и Паша във всичко това – да им кажем, че имаме сведения за наличие на ценна мишена в затвора и да ги попитаме какво знаят за нея”, каза пенсионираният служител. „Затворът не беше въоръжен анклав – наоколо нямаше картечници, понеже беше под контрола на разузнаването ISI.” Случайният информатор казал на САЩ, че Бин Ладен живял необезпокоявано от 2001 г. до 2006 г. с част от жените и децата си в планинската верига Хиндукуш и че от разузнаването ISI на Пакистан го заловили, като платили на някои от местните племена да го предадат.” (Докладите след нападението го поставят на друго място в Пакистан през този период.)
Случайният информатор също така казал на Банк, че Бин Ладен бил много болен и че още в началото на заточението му в Аботабад от разузнаването ISI наредили на Амир Азис, лекар и майор от пакистанската армия, да се премести наблизо, за да го лекува. „Истината е, че Бин Ладен е бил инвалид, но не можем да го кажем: „И какво? Значи сте застреляли сакат човек? И той е понечил да грабне калашника?”, добавя пенсионираният служител.
„Не след дълго получихме нужното съдействие, защото пакистанците искаха да си осигурят отпускането на допълнителна американска военна помощ. Голям процент от нея беше под формата на средства за борба с тероризма, с които се финансира личната безопасност – бронирани лимузини, охрана и настаняване – на ръководството на разузнаването ISI”, разказа пенсионираният служител. Добави, че имало и лични „инициативи” под масата, които били финансирани с безотчетните финансови средства на Пентагона за непредвидени разходи.
„Разузнаването знаеше от какво се нуждаят пакистанците, за да се съгласят – това беше морковът. И те избраха моркова. Всички печелеха. И ние ги поизнудвахме малко. Казахме им: „Ще пуснем да изтече фактът, че държите Бин Ладен в задния си двор”. Знаехме, че на приятелите и враговете им” – талибаните и джихадистките групи в Пакистан и Афганистан – „няма да им хареса.”
Тревожен фактор на този ранен етап, според пенсионирания служител, била Саудитска Арабия, която финансирала задържането на Ладен след залавянето му от пакистанците. „Саудитците не искаха да разберем за местоположението на Бин Ладен, защото той беше саудитец и затова казали на пакистанците да го държат извън полезрението ни. Саудитците се бояли, че ако разберем, ще притиснем пакистанците да разрешат на Бин Ладен да ни каже какво са правили саудитците с Ал Кайда. И хвърляха пари – купища. Пакистанците на свой ред се притесняваха да не би саудитците да се разприказват, че са задържали Бин Ладен. Бояли се, че ако САЩ разберат за Бин Ладен от Рияд, щял да настъпи същински ад. Това, че американците научили за залавянето на Бин Ладен от случаен информатор, не било най-лошото нещо.”
(следва)