Заради крайно лошото състояние на въоръжените сили и очертаващото се нерадостно бъдеще имаше нереалистично завишени очаквания от заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност относно развитието на Въоръжените сили в контекста на актуалната среда за сигурност.
Специалистите знаеха прекрасно, че няма как на това заседание на Съвета да се получи «пробив», но дори и за тях разочароващите крайни резултати останаха донякъде изненадващи и под очакванията им. Никой не се е надявал на бързи резултати, защото причините за сегашното състояние не могат да се премахнат от днес за утре, но в крайна сметка липсваше дори посланието на президента в такава насока:
– Така например политическите сили да поставят веднъж завинаги общонационалните стратегически цели пред краткосрочните конюнктурни и тяснопартийни такива.
– На второ място, да реализират на практика една приемственост в политиката в отбраната на сменящите се правителства, чиято липса спъва всички досегашни проекти.
– Да се очертае ясната зависимост на военната мощ от икономическото развитие, влиянието им върху националната сигурност и неизбежното болезнено компенсиране на пропуските. Немаловажен факт е, че ситуацията, в която се намира България силно се усложнява поради натрупване на проблеми, формиращи критична маса, която предопределя бъдещото развитие и сигурност на държавата. Защото освен липсващия икономически растеж доведохме страната до енергийна изолация, дефицит на държавност, до зависимост от външни сили и т.н.
– Да се потърси обединение в оценките за заплахите, защото именно при техния анализ се получава най–често разединение на мненията не само на национално ниво, но и в рамките на НАТО и ЕС. Да се осветят новите форми като «хибридната война», да се избегнат злоупотребите с това понятие и се определи ролята ни в НАТО за преодоляване на това предизвикателство.
– Президентът като обединител и главнокомандващ да спре постоянното подронване авторитета на армията и военната професия.
И още редица други въпроси, поставящи фундамента на дискусията за изправяне на армията на крака пред опасността от по–нататъшния срив на военните й способности.
Допускането на протести за и против НАТО пред сградата на президентството подменя основния проблем на отбраната, измества го към несъществуващи или незначителни противопоставяния, вместо фокусиране върху националната сигурност. И тъй като е ясно, кого подкрепят реформаторите и каква цел заявиха протестиращите земеделци, това подронва авторитета на президента и министъра на отбраната. Тежко й на държава, в която 100–тина кресльовци трябва да спасяват един министър на отбраната с толкова гафове и очевидно вредни за сигурността действия, от уволнение. А на всичко отгоре дадоха «храна» и «енергия» на другата агитка срещу тях, от една слаба, дискредитирана и некомпетентна именно в тази област партийка. Как да не възникне подозрението, че някой е заинтересован от продължаване на разединението на нацията на базата на тема, с която най–лесно да се оправдае и прикрие досегашната некадърност на управляващите?!
Провеждането на КСНС по избраната тема преди документите да бъдат разгледани в НС също е недооценка от страна на Президента и това предопредели поведението на някои от партийните лидери, стигащо до напускане на заседанието, като това на г–н Миков от БСП. Друг е въпросът, че ако той е имал право по този казус, напускането му едва ли е оправдано, предвид лишаването му от възможността да защити позициите на своята партия по съществените теми на заседанието. Въпроси поражда и съглашателското поведение на АБВ, като се познават позициите им от Националното съвещание, проведено предишния ден в София и вижданията на участника в КСНС генерал Михо Михов, особено за проекта многоцелеви изтребител, който фактически отново бе отхвърлен от премиера. Ролята на Реформаторския блок в режисирането на цялата инициатива по този КСНС пък отново показа превеса на партийните сметки пред истинската загриженост за състоянието на националната сигурност.
Няма съмнение, че лансираните предложения от министъра на отбраната за финансово обезпечаване на модернизационните проекти от над 4 милиарда лева взривяват всякакво съгласие по програмата на фона на другите проблеми на държавата. Но за това допринасят и хаотичните и некомпетентни изказвания и оценки преди заседанието на КСНС, неадекватните «изхвърляния» в частта за Сухопътните войски, увеличили броя на бронетранспортьорите от 90 на 238, нови цени на проекти във ВМС и т.н.
Изтъкнатите аргументи от премиера Бойко Борисов обаче, че са били купувани «безумни неща» и прехвърляне вината отново на «предишните», както и обявяването на 2015 г. за «нулева» във финансирането, показват, че нищо не се е променило в тактиката, разбирането и културата по сигурност от времето на първия мандат на ГЕРБ. Нещо повече, както тогава, в първите дни на управлението си новият премиер изрече крилатата фраза, че «военните искали играчки за да демонстрират с тях веднъж в годината на площада», така и сега всъщност нарича «безумци» партньорите ни в НАТО, тъй като още от 2004 г. приетите «Цели на силите» и последващите програми, планове и срокове на изпълнение са договаряни съвместно, следвани са препоръки и общи цели на Съюза в изграждането на общи способности. Никой не си е измислил тези нужди на БА. Правителство и НС са приемали тези програми след съгласуване с Брюксел. Никой не си е сложил парите в джоба. Грешките и проблемите са другаде, но за тях може да се говори с хора, които разбират проблематиката. Например, защо генералите отидоха на «грандомански» в известна степен проекти, които правителството на тройната коалиция трябваше да «свива», защо се допусна пренареждане на приоритетите, което разкъса тяхната обвързаност – купуваш бронетранспортьори, но си изоставил проекта за комуникации и нямаш радиостанции за тях и така нататък. Грешка бе и закупуването на стари фрегати, макар и на изключително ниска цена, когато изискванията за мисии по море се измениха и производителите внесоха нови способности в тях. Но да облечеш в политически популизъм днес тезата, че това са риболовни траулери, когато въоръжените фрегати се доказаха все пак в мисии на НАТО в Средиземно море и заслужиха висока оценка, е най–малко некоректно и грозно.
Абсолютното повторение на «нулева» година във финансирането, което тогава, 2009–2010 г., доведе до спирането на всички проекти, включително и този за многоцелевия изтребител, минал два от четирите фази и готов за влизане в третия етап – обявяване на търг, показва и днес отсъствието на готовност и разбиране за каквато и да е приемственост между правителствата. А именно това е фатално в сектор сигурност. Така никога няма да изградим силна и модерна армия, а ще продължаваме да я унищожаваме.
Последствията от такова поведение са негативни във всички посоки. Съветниците на премиера не може да не си дават сметка, че бъдещият кандидат за президент си подсича клона, на който стои. Не изглежда добре и в международен план в очите на партньорите ни. Военните пък стават все по–демотивирани, защото не виждат бъдеще в технологичното развитие на армията и своята професия.
По отношение на основния аргумент – липсата на пари, или «кажете откъде да ги взема», средностатистическият и природно интелигентен българин отново си задава въпроса: защо всички партии и участници в КСНС мълчите и ни правите на будали. Защо нито един от Вас не призна, че пари има и за пенсии, и за здравеопазване, и за образование, ако с политическа воля и твърда ръка се осребрят загубите от контрабандата на акцизни стоки, възлизащи на милиарди, от сивата икономика, от многобройните концесии, предоставени на съмнителни и унизителни цени, от регулиране на монополите, изнасящи стотици милиони от държавата? Само спирането на нелегалния внос на цигарите, който отклонява 1 млрд. лева, осигурява плащанията на целия проект «Многоцелеви изтребител» за 10 г. напред, че и повече! Дали това, че въпросите дори не се споменаха, не говори за някаква връзка на същите с партийни каси? Докога смятате, че народът ще се оставя да бъде лъган?
От Програмата 2020 и Доклада за състоянието на въоръжените сили през 2014 г. става ясно, че дори и планираните през следващите години военни бюджети като процентен дял от БВП не са в състояние да осигурят необходимата модернизация на армията. Това предполагаше обсъждане на вариант за извънредна еднократна финансова инжекция, с която да стартират подбрани поне 3 – 4 от всичко 9 проекта, след което да се осигури постепенен ръст на бюджета в съответствие изпълнение задълженията, поети съобразно препоръките на НАТО. Очевидно, че дори за обсъждането на такъв подход не е имало политическа смелост сред участниците в КСНС.
Най–малко некоректно е да се говори за възможности на министерството чрез продажби на имоти да осигури средства за модернизация, защото именно всички финансови министри на предишни правителства досега не се съгласяваха на промени в закона, които да не задължават МО да внася приходите в държавния бюджет. Това не се знае от широката общественост, но политиците сигурно са предпочитали техни кметове да получават дарения, други да купят и препродадат военни имоти, а не са мислили за модернизацията на армията. Да, може да се помогне с приходи от недвижима собственост, но дори и с тях не може да се гарантира дългогодишно финансиране на по–големите проекти за модернизация. В този смисъл и предлагания в програмата Фонд за набиране на средства не трябва да се разглежда като генерално решение, а помощно такова.
Политическото говорене прикрива и други елементарни истини. Когато се размахват стряскащи суми за военни проекти трябва да се знае, че никъде в света те не се изплащат наведнъж и в брой. За всеки голям проект сроковете са 2–3 гратисни години и 10 години изплащане на кредита. Всеки може да се запита тогава, дали министерство с годишен бюджет от 1 милиард не може да изплаща по 80 млн. по проекта за многоцелеви изтребител. Да не говорим за възможни варианти, с придружаващи компенсаторни сделки /офсет/, чрез които се възвръщат стотици милиони, каквито реализираха поляците например при закупуване на американските F-16.
След като всички досегашни управляващи доведоха армията до това състояние, сега очевидно нямаме полезен ход, защото летателната годност на руските МиГ–ове изтича до септември т.г., а закупуването на нови изтребители изисква 2–3 години и ни подготвят психологически за варианта чужди самолети да пазят българското небе. Това ще бъде оправдано със съюзническа солидарност, още повече че «Еър полисинг» е операция на НАТО. Привържениците на идеята отхвърлят обвинението, че губим национален суверенитет и премълчават друго: българските летци, чиято подготовка е най–скъпата в армията, ще загубят своята натренираност и право да летят /изискванията в НАТО са 180 летателни часа на година/. А през 2016 г. трябва да сме в състояние да предоставим 8 многоцелеви изтребители на НАТО при поискване. За чуждите изтребители и наземния персонал, който ще изпрати съответната държава /около 160 души/ ще трябва да се плащат доста високи суми, възлизащи на десетки милиони годишно.
Вместо да прави смехотворни изказвания, че му предлагали подкуп, министърът на отбраната трябваше да обясни, че е безсмислена пълна модернизация на МиГ–те, защото те никога не могат да се превърнат в многоцелеви и защото са несъвместими с техниката на нашите партньори в НАТО. Освен това, за модернизация и пълен ресурс до 2030 г. на всички налични самолети ще са ни необходими над 450 млн., които е по–добре да отидат за нови многоцелеви изтребители. Тъй като много журналисти питат, какви са цените наистина, трябва да им се отговори, че именно поради горните причини те нямат значение. Но всъщност налагащата се честа смяна на двигателите /междуремонтният ресурс е само 350 до 500 часа/ и ремонта им за 6 г. натрупват 75 милиона лева. Един мотор струва 4,8 млн. лв., а ремонт – 470 000 лева. Един летателен час надхвърля 50 000 лв., докато при «Грипен» например е 3 300 евро.
При варианта придобиване на изтребители «на старо» също се премълчават някои подробности. Например, от двата случая досега, в които са ни предлагани такива, сумата за техния задължителен ремонт е над 250 млн. долара плюс всички допълнителни разходи по въоръжения, обучение на летци, резервни части и въвеждане на въоръжение, което прави 500 млн. долара при F-16 например. /Подарък, ама не е като букет цветя от парка в Банкя./ А техният остатъчен «живот» е едва 10 години, поради което третият премиер след Бойко Борисов ще има основание да говори подобни неща, каквито днес чуваме за 30 годишните /при закупуването им/ белгийски фрегати. Безпаричието и при този вариант може да ни доведе до голяма грешка – прокрадналата се идея за F-16 блок 15 е абсолютно неприемлива. Ако е блок 15, то по–добре да си останем на МиГ–те. Напълно пренебрегван е варианта, дори и да се спрем на стари самолети, да договорим изгодната им подмяна с ново, модерно производство.
Интересно е, че в това почти безизходно положение не се обсъждат и други варианти. В практиката на някои постсоциалистически държави има примери на вземане на самолети на лизинг, което носи предимства пред предоставяне на въздушния контрол на чужда държава пък макар и съюзник и във всички случаи солено платен. Не само за самолетите, но и за военноморски съдове, има подобни опции, предлагани например от Великобритания, дори с пълно обслужване от съответната фирма–производител.
Твърде завишените суми по предлаганите днес проекти носят и един друг риск вследствие на съществуващи вече договори. Т.н. през 2007 г. България закупи под натиск от САЩ и необходимостта до края на годината да изразходва разрешените от НС средства /14 млн./ 7 бойни бронирани машини за пехотата, като в договора незнайно защо бе заложена опцията за бъдещо закупуване до необходимия общ брой за БА– 90. Става дума за «Гардиън», машина, която тогава не бе на въоръжение в нито една страна–членка на НАТО, освен в страната–производител –САЩ и продавана само в Африка и Азия. Вярно че по–късно същата фирма ни подари 10 броя от усъвършенствания вече модел «Командо–селект». Но тази позната форма на «зарибяване» ще ни принуди и днес да закупим /съгласно договора/ машини от същата фирма, пренебрегвайки много добри европейски бойни бронирани машини за пехотата, с по–добри качества, активна и пасивна бронева защита и на по–ниски цени. Самите американци проучваха европейски модели, за да ги внедрят в свое производство.
Програмата 2020 поражда и други въпроси, които ще се сблъскат с проблеми при решаването им. За създаване на базови способности по киберзащита например не са посочени организационните и финансови ресурси, да не говорим за кадровото обезпечаване при наличното унифицирано заплащане в армията, което прави неатрактивни бъдещите работни места за добри специалисти.
Съвещанието на НАТО в Уелс постави задачи и за укрепване военното разузнаване. Нито в програмата, нито на заседанието на КСНС е видно нещо в посока финансово осигуряване и технологично обновление, освен предизвиканите от Ненчев скандали, уволнения, закани и т.н.
Безспорно е, че ни очакват още много проблеми и те няма да са само във финансовата сфера. Предпоставка за решаването им обаче е консенсусът по общата рамка на сигурността и отбраната, последователност и приемственост в изпълнението на програмите. Всичко друго ни обрича на повече несигурност и по–голяма задлъжнялост и чужда зависимост.
