На равнище около 50 долара за барел, цените на суровия петрол са с над 50% по-ниски спрямо юнския си максимум от 107 долара. Те могат да спаднат и повече, вероятно дори чак до 10-20 долара. Ето защо.
САЩ отчитат икономически растеж средно 2,3 % годишно, откакто започна възстановяването в средата на 2009 година. Това е около половината на темпа, който можете да очаквате при съживяване от най-дълбоката рецесия след 30-те години на миналия век. Междувременно растежът в Китай се забавя, в еврозоната е минимален, а в Япония - отрицателен. Като се вземе предвид силното нарастване на ефективността на колите, работещи с бензин в САЩ, и други мерки за опазване на околната среда, става ясно защо световното търсене на петрол е слабо и може да намалее още.
В същото време добивът скача, до голяма степен благодарение на нарасналото американско производство чрез хидравлично разбиване и хоризонтално сондиране. Американският добив се е увеличил с 15 % за 12-те месеца до ноември спрямо година по-рано, сочат най-новите данни, докато вносът е намалял с 4 %.
Нещо друго фигурира в микса: подкопаващата сила на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК). Като при всички картели, замисълът на ОПЕК е да гарантира стабилни цени на суровината, които да са над пазарните. Само че високите цени насърчават измамите и членките на картела превишават квотите си.
За да функционира картелът, лидерът - в случая Саудитска Арабия - трябва да се примири с измамниците като понижи собствения си добив, за да предотврати спад на цените. Саудитците обаче отчетоха загуби на пазарния си дял при последните ограничения на добива.
Така че саудитците, подкрепени от други петролни производители с големи финансови ресурси като Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства, започнаха игра на "ястреби срещу гълъби" с измамниците. На 27 ноември ОПЕК обяви, че няма да понижава добива, тласкайки рязко надолу цените на петрола.
Саудитците си мислят, че могат да издържат на ниски цени по-дълго, отколкото финансово по-слабите им конкуренти, които ще трябва да свият производството, веднага щом то стане икономически неизгодно.
Каква е цената, при която водещите производители ще бъдат обхванати от страх и намаляват добива? Каквато и да е цената, то тя е много по-ниска от 125-те долара за барел, необходими на Венецуела, за да подкрепи зле управляваната си икономика. Същото се отнася и за Еквадор, Алжир, Нигерия, Ирак, Иран и Ангола.
Саудитска Арабия се нуждае от цена над 90 долара, за да финансира бюджета си. Само че тя има 726 милиарда долара резерви в чуждестранна валута и твърди, че може да устои две години при цени под 40 долара за барел.
Освен това не е задължително цената, при която производителите се плашат (и свиват добива), да е средната производствена цена, която за 80 % от новия добив на шистов петрол в САЩ тази година ще е между 50 и 69 долара за барел, според Даниъл Йерджин от консултантската компания в енергетиката IHS Cambridge Energy Research Associates. Вместо това точката на уплахата е пределният разход за производство, или допълнителните разходи, след като сондите са пуснати и тръбите са положени. Казано по друг начин: това е цената, при която паричният поток за допълнителен барел спада до нула.
Миналия месец компанията за енергийни проучвания Wood Mackenzie установи, че от 2222 петролни находища, проучени в световен мащаб, само 1,6 % биха имали отрицателен паричен поток при 40 долара за барел. Това означава, че няма да има много уплаха при 40 долара за барел. Имайте предвид, че пределният разход за ефективните производители на шистов петрол в САЩ е около 10 до 20 долара за барел в Пермския басейн в Тексас и почти същият за петрола, произвеждан в Персийския залив.
Обърнете внимание и на главоблъсканицата, в която изпадат финансово затруднени страни като Русия и Венецуела: те отчаяно се нуждаят от приходите от износ на петрол, за да обслужват външния си дълг и да финансират вноса. И колкото по-ниска е цената, толкова повече петрол те трябва да произвеждат и да изнасят, за да печелят същото количество долари - валутата, използвана за остойностяване и търговия с петрол.
На фона на нови открития, стабилност в части от Близкия изток и нарастваща ефективност на сондажите, световният петролен добив без съмнение ще се увеличи през идните няколко години, засилвайки натиска върху цените. Прогнозира се, че американското производство на суров петрол ще се увеличи с 300 000 барела дневно през идната година спрямо 9,1 милиона сега.
Със сигурност броят на сондите се понижава, но работа спират неефективните кладенци, а не хоризонталните, които са гръбнакът на фракинговата индустрия. Не бива да се пропуска и неотдавнашната сделка на Ирак с кюрдите, което означава, че още 550 000 барела на ден ще навлизат на пазара.
И докато предлагането скача, търсенето отслабва. ОПЕК прогнозира, че търсенето на петрола, добиван от картела, ще отбележи 14-годишен минимум от 28,2 милиона барела на ден през 2017 година - с 600 000 барела по-малко, отколкото очакваше преди година и под сегашното равнище от 30,7 милиона барела. Картелът понижи и оценката си за търсенето през 2015 година - до 12-годишен минимум от 29,12 милиона барела.
Междувременно Международна агенция за енергията (МАЕ) намали прогнозата си за световното търсене тази година за четвърти път през последните 12 месеца - с 230 000 барела на ден до 93,3 милиона, и очаква предлагането да превиши търсенето с 400 000 барела на ден през 2015 година.
Макар поевтиняването с 40% на бензина в САЩ от април 2014 година да накара потребителите да си купуват вископроходими спортни коли и пикапи с висок разход, през последните няколко години при покупките се наблюдава най-ефективната до момента комбинация от автомобили и камиони. В същото време забавянето на растежа в Китай и преминаването от енергоемък промишлен износ към потребителски услуги потиска търсенето на петрол. През последното десетилетие на Китай се падаха две трети от увеличението в търсенето на петрол.
Затова очаквайте още големи спадове в цените на суровия петрол и свързани с него енергоносители. Следващата ми статия ще бъде за победителите и губещите от ниските цени на петрола.
БТА
