Голям провал на европейската политика е нарастващата отчужденост, да не кажем неприкритата враждебност между Москва и Берлин.
Една от основните носещи колони на реда в Европа е поставена под въпрос – особените приятелски отношения между страните и народите, изградени от Бранд-Шмид-Кол-Шрьодер и техните съветски и руски партньори. Другата основа е Европейският съюз, чиято отслабваща ос – Берлин-Париж – все още се държи, но дава все по-забележими пукнатини. И не е ясно колко дълго те ще устоят, ако се подкопае руско-германската основа.
Германия, която не се е отказала напълно от националния си егоизъм, понякога участва в съмнителни акции – операциите в бивша Югославия и Афганистан – изглади нова идентичност, защитавайки и прокарвайки своите интереси преди всичко с "мека", икономическа сила. И тази нейна политика даде плодове, превръщайки я във водеща сила в ЕС. Помага и създадената върху руините на Третия райх най-ефективна в света политическа система, осигуряваща развитието и лоялността на мнозинството германски граждани.
Русия, която беше принудена да възстановява своята държавност и идентичност, вървеше по път едва ли не противоположен на съвременния германски – стария германски, в духа на Бисмарк. Сериозни опити да се анализира този исторически опит така и не е направен.
Сблъсъкът с Германия за Украйна се възприема от руския елит и общество /в най-опростен вариант/ като, например, че Агенцията за национална сигурност на САЩ "държи на каишка канцлера Меркел" или в по-изтънчен, че Берлин иска да прекрои Стария свят по своя мярка и по този начин спасява "германската Европа", или, което е все по-често срещано в жълтите медии и блогосферата – германците искат да създадат "Четвърти райх" и смятат Украйна за част от него.
В Берлин смятат, че руската политика по отношение на Крим и Украйна е продиктувана преди всичко от желанието на настоящия режим да остане на власт. А Германия трябва да върне status quo ante, за да съхрани европейския ред, чийто гарант се смята. В Русия, която е страна с по-голям, отколкото европейския, мироглед смятат, че безразсъдствата и беззаконията в Ирак, Либия, подкрепата на Запада за самоубийствената "Арабска пролет" разрушиха международния ред и законност и той трябва или да се възстанови или да се играе по правилата на "закона на джунглата".
Руснаците простиха на германците за чудовищните престъпления по време на Втората световна война /1939-1945/. Ако миналото се завърне, то ще се върне и в останалата Европа, където като лавина нарастват антигерманските настроения. Континентът може да се върне назад с 50 години. Пред Владимир Путин и Ангела Меркел, въпреки липсата на взаимни симпатии, пред руснаците и германците стои наистина историческо предизвикателство – да не допуснат историята да се върне назад.а
