Макроикономистите обичат да се шегуват, че всеки бюджет е поначало сбъркан. Той е прогнозен и обикновено в края на годината, през октомври или ноември, се налага преразглеждане и актуализация – най-нормална процедура.
За същото се шегуваха и с бюджета на Орешарски, за същото можем да се шегуваме и сега с бюджета на Борисов, тъй като доста от показатели изглеждат доказано сравнителни.
Най-важното нещо, което трудно се разшифрова или въобще не се разшифрова, е какви цели - освен финансова стабилност - си поставя новият бюджет.
Никой бюджет не се прави само заради финансовата стабилност.
Той трябва да осигури или висок икономически растеж над 3-4%, или намаляване на безработицата, или подобряване на здравеопазването и образованието. Една цяла поредица от цели трябва да бъде поставена ясно и тогава се съставя бюджета.
Очевидно е, че нашият бюджет е съставен при една доста песимистична прогноза за икономически растеж. Данните от ООН, които излязоха тези дни, показват, че светът ще има икономически растеж около 3%, докато в България ще бъде под 1%. Този икономически растеж, който ще наблюдаваме у нас, най-малкото може да бъде оценен като изключително анемичен, а също като болезнен, защото гарантира раздалечаването в икономическо и социално отношение на България от средно развитите и водещите страни в Европейския съюз.
Другото неприятно нещо е, че този бюджет не подсказва по никакъв начин как ще намалеят диспропорциите в икономиката и най-вече как ще се увеличи трудовата заетост, защото безработицата в България е над средното европейско ниво, особено при младежите. Бюджетът не подсказва как ще се достигнат минималните и средните доходи постепенно през следващите три години на средните страни в ЕС. Само финансова стабилност, гарантира чрез него, (което също е под условие заради банковите проблеми),
е доказателство, че бюджетът няма амбициозни цели.
Той донякъде е продължение на бюджети през последните кризисни години.
Фискалният резерв в момента стои добре. Той не е празен, но вероятно не е достатъчен и по тази причина ще се търси нов допълнителен дълг. България е далеч от страните с големи дългове и е под границата от 60% дълг от БВП, поставен от ЕК. Но страната ни е с такъв тип икономика, че капиталите, които са динамични и подвижни, спокойно могат да се изтеглят от тук при всякакви опасности.
Има една особеност при дълга в България, който е направен през тази година, и ще се увеличава през следващата: частните банки, техните загуби и недомислия
се опитаха да обърнат общия държавен бюджет.
От тук дойдоха големите проблеми в бюджета за тази 2014 г. Освен това една банка, която също е получила огромна инжекция от страна на държавата, също ще трябва да си върне дълга в началото на 2016. Така че частните финанси объркаха до голяма степен сметките на държавата. Това нещо в икономиката се нарича "черен лебед" - неочаквано явление, което може да се появи и да обърка сметките от всякъде.
Такъв "черен лебед" беше Корпоративна търговска банка /КТБ/. Възможностите за нови "черни лебеди" не са малко. "Черен лебед" ще е напускането на родината от младите българи, които търсят по-добър начин на живот и по-висок стандарт в други страни. Това ще бъде удар върху икономиката. "Черен лебед" ще бъде, ако не се оправи спешно образованието и здравеопазването.
Има много неща, които не опират само до финанси, а до цялостна управленска култура, до глобален и национален маркетинг, които за съжаление са в силен дефицит и при предишните, и при сегашните управляващи. Изненадите и рисковете са от много посоки, а не само от една или две, от харченето на държавата. Държавата харчи, понеже финансите на частния бизнес са в тежко положение.
