Енергийна "канадска борба" между ЕС и Русия

"Южен поток" бе спрян заради високата му себестойност - над 35 млрд. щатски долара. Пречките около него се появиха, след като Европейската комисия се противопостави, като настоя за корекция на съществуващите споразумения на "Газпром" с редица европейски държави с мотива те да бъдат съобразени с третия енергиен пакет.

Комисията обяви също и намерение да стартира наказателни процедури по отношение на тези проекти в отговор на руската агресивност в Украйна. На фона на всичко това новото правителство на България се ангажира, че ще спазва неотклонно европейските разпоредби, като по този начин изпрати ясен сигнал, че ще блокира "Южен поток", а това изостри и руската чувствителност.

Реализацията на този проект се оказа ненужна и безцелна и след като основният конкурент на "Южен поток", газопровода Набуко остана извън играта и бе избран Трансадриатическият газопровод ТАР.

А това се случи в момент, когато икономиката на Русия потвърди сигналите за крехкия си характер. То съвпадна също с пониженото търсене на природен газ на европейския пазар и с резкия спад на цените на петрола и на втечнения газ (LNG), които също допринесоха за решението, показало в крайна сметка, че "Южен поток" се е превърнал в несигурен проект.

От една страна, Брюксел може да се гордее, че е блокирал един проект, който би отслабил транзитната роля на Украйна. Още повече, че Брюксел инвестира много за оцеляването на сегашния режим в тази страна на фона на руските стремежи за неговото парализиране. От друга обаче, Москва е улеснена да преобърне своите аргументи и да политизира енергийната тема, като посочи, че виновна за временния провал на проекта е Европейската комисия.

Подтикван да следва правилото "разделяй и владей", Кремъл несъмнено ще се опита отново да извади на бял свят разногласията, разтърсващи Евросъюза. В същото време нуждата да си осигурят руски природен газ, без това да се обвързва с кризата между Украйна и Русия, тласка някои страни да се отърсят от зависимостта на Брюксел и да следват собствени политики в защита на националните им интереси.

Европейската бюрокрация, отстояваща твърдо тезата за диверсификация на доставчиците, се намира в ситуация да не може да отрече реалността, а тя е, че някои европейски икономики са зависими до голяма степен от захранването им с енергоресурси от Москва. Това лишава Брюксел от възможността да има единна политика спрямо Кремъл, което пък дава предимство на руската страна при воденето на преговори.

Русия знае много добре, че усилията за ограничаване на зависимостта от нея ще отнемат доста време /даже десетилетие/ и за това в този промеждутък тя се стреми да се възползва от доминиращото си място, за да създаде
"свършени факти", които Европа ще се окаже принудена да оспорва.

Така може да се обясни и предизвикалото смут предложение на Путин, чийто технически детайли и степен на надеждност са пропити до голяма степен от неяснота. С него обаче Кремъл очевидно се стреми да предизвика усещането, че се оттегля от енергийния пазар на Стария континент, за да "разклати" още повече поне тези страни, които най-вече ще бъдат засегнати от това.

В същото време, критично настроените получават шанс да се застъпят още по-настойчиво за активизиране на усилията, като техните аргументи ще бъдат в посока на това, че оттеглянето на руския фактор ще повлияе на сигурността върху енергийните доставки на ЕС.

В момента Европа е чувствително затруднена да даде отговор на предизвикателството за това как да бъдат избегнати рисковете от захранване на Стария континент с енергоресурси чрез изграждане на транзитни коридори през държави, като Украйна и Турция, намиращи се извън Евросъюза.

В заформилата се геополитическа игра, последиците от липсата на обща визия, все още не могат да бъдат оценени. Поучително е все пак, че макар Русия да не разполага с ефикасни инструменти за влияние спрямо Турция, тя може да избира. А, както изглежда, нейният избор е да направи от Турция съучастник във формирането на визия за изработването на енергийни проекти по отношение на Европа.

Това съвсем не отдалечава Анкара от проектите в Източното Средиземноморие. Напротив тя косвено получава възможност да продължи да се държи агресивно спрямо Никозия, тъй като ще има възможност да си осигури допълнителни количества газ, а също така и да стане важна брънка от веригата за доставки на руски природен газ.

Ако в крайна сметка огласените наскоро намерения, се превърнат в реалност, възможно е да се появи един крехък алианс от конкурентни страни, в който допирните им точки да са не само авторитарните им политически режими и растящата динамика на търговския им стокообмен, но и най-вече разочарованието от Запада

БТА

Станете почитател на Класа