Поведението на Борисов през последните 3-4 седмици прилича на предизвикването на тих преврат - ако той си осигури моновласт ни чака полудиктатура.

Днес г-н Борисов отново обяви, че оставката на Орешарски е условие, за да не саботира заседанията на парламента. До момента имаше споразумение на политическите партии, сключено при президента. Борисов си е дал думата, че на 5-ти август т.г. ще бъде съставено служебно правителство. Ако жестът му би имал конструктивен смисъл, то това би било този, страната да остане с премиер в оставка, т.е. практически без власт, а другите партии да въртят въртележката до 5 август на празен ход, за да спазят договорките помежду си. Но конструктивен смисъл няма. Борисов очевидно разиграва държавата.

Миналата седмица той се опита да принуди банките да минат към т.нар. банкова ваканция, което щеше да бъде икономическо бедствие за страната. Но пък щеше да осигури на Борисов смазваща победа на парламентарните избори. Тази опция обаче засягаше интересите не само на обикновените българи, но и на цялата индустрия, на влиятелни финансови среди. Те намериха в себе си достатъчно чувство за самосъхранение и успяха колективно да спасят банковата система. Естествено, Борисов се обяви за спасител веднага след това, но неговият тон, цялото му поведение е на човек, който може да говори и прави каквото си иска. За съжаление, няма достатъчно влиятелни хора, които да го поставят на място. И целта му е да покаже точно това.

Не знам какви са му задкулисните договорки с отделни партии, но по-важното е да се знае, че в нашата страна в най-новата ни история преврат не е правен от свалянето от власт на Тодор Живков насам. Това, което става в момента е първият подобен преврат. Той е дело не само на превратаджията, но и на обществото и елита, които мълчат, шикалкавят и си сменят реакциите. Ту реагират остро на едни от най-разюзданите изказвания и постъпки на Борисов, ту се опитват да се присламчат към него като бъдещ водач на изпълнителната власт. Именно в такива условия, ако погледнем историята са се извършвали всички преврати. Те винаги са били предшествани от период на опипване на почвата от страна на бъдещия властник, който проверява каква ще бъде реакцията, ако прекрачи червената линия. Аз смятам, че тя е премината вече няколко пъти. Наблюдаваме мека форма на преврат. Това означава нарушение на законите, на Конституцията на страната, с цел да се завземе властта. Не е преврат да сменяш правителство и да се бориш за избори. Преврат е да правиш тези неща по начин, който излиза извън закона. При тази стратегия на напрежението, която виждаме, Борисов налива бензин в пламъка на истерията.

Смятам, че се намираме в исторически момент и трябва да наблюдаваме внимателно какво става, защото после ще ни се наложи много да мислим.

Ако плановете за ескалация на напрежението продължат ще има пълна фрустрация сред българския народ и ниска активност на предстоящите избори. Сметката на ГЕРБ е при БСП активността на вота да е много по-ниска и в резултат партията на Борисов да е в състояние сама да формира правителство. И за всеки случай се договарят и с ДПС. За маскировка, за приличие могат да вземат за партньори и РБ. Така или иначе Бойко Борисов е решил и си представя бъдещото управление като познатата за него моновласт, само че още по - драстична от 2009-2013. Защото сюжетът, който започна през февруари миналата година със свалянето на правителството му, не е приключил. Отсега е ясно върху кого ще се хвърли бремето на проблемите в енергетиката, за застоя в икономиката и т.н. Ако Борисов си осигури такава моновласт и ако това е същата незаконна власт, каквато е незаконна и неговата кампания сега, това ще бъде една полудиктатура, мека диктатура. Той се надява да използва два инструмента - единият да хвърля много по-енергично, отколкото видяхме при предишното му правителство, вината върху предшествениците си. Ще бъде нагнетявана в огромна степен легендата, че за 1 г. Орешарски е причинил на страната всичко онова, което, всъщност, бе сътворено от Борисов и Дянков при управлението на ГЕРБ. От друга страна ще има репресии - срещу опоненти, евентуални съперници за властта и всички онези, които привличат някакви надежди на хората.

Моите думи може да изглеждат силни, но за мен те са научна констатация. Ако постигнатото от елита моментно чувство на солидарност не заискри отново и не роди сериозна реакция срещу преврата, то перспективата е една формула на управление, която ще доведе до нова февруарска революция – далеч по-страшна от първата./По БГНЕС/