БСП е в криза на идентичност, защото хората не й повярваха, че защитава интересите на най-бедните, ДПС вече ще може да прави каквото пожелае, а България е по-близо до предсрочни избори . Особеност на българския евровот според Иван Кръстев е това, че ще доведе до промяна на съотношението на силите в управляващата коалиция. След колапса на социалистите ДПС се оказва вече водещата партия. Кризата в БСП е толкова силна, че самите социалисти още не са решили кое за тях е по-страшното: да идат на избори веднага или да се опитат да останат още малко във властта. Изборите в България направха видимо и онова, което така или иначе всички вече са знаели, а именно, че зад правителството не стои нито обществено, нито ясно парламентарно мнозинство, на което то се крепи.
Сегашната криза в Социалистическата партия е криза на идентичност, много напомняща за кризата на идентичност в Съюза на демократичните сили след управлението на Иван Костов, но с обратен знак. През 2000 година СДС загуби в голяма степен смисъла си за българската политика след като се оказа, че повечето неща, за които той се бореше, вече са приети като позиция вътре в обществото. Така за СДС остана само разочарованието на хората от това, че въпреки всичко България продължаваше да не изглежда по начина, по който те си я представяха.
Проблемът на Социалистическата партия е друг: опитът ѝ да мобилизира чисто популистки схеми и да представи себе си като партия на трудовия народ, цялата ѝ игра с негодуванието на хората от едни или други политики не се увенчават с успех. Хората са готови да повярват всичко, само не и на това, че БСП в момента защитава интересите на най-бедните слоеве от населението.
След тези избори България се намира по-близко до предсрочни парламентарни избори. Основно обаче това ще зависи от поведението на коалиционния партньор на БСП - ДПС: през следващата една година, грубо казано, движението ще може да прави всичко, каквото пожелае. Социалистическата партия няма да е в състояние да му оказва сериозна съпротива, това първо; и второ - ще зависи и от това, дали ДПС ще предпочете стратегически да тръгне на избори сега, понеже след 1 година много от негативните обществени нагласи биха могли да се обърнат срещу него.
Промяна в съотношението на силите има и на европейско ниво. Евроизборите ще засилят влиянието на Германия в европейската политика. Не е тайна, че влиянието на държавите в европарламента се определя до голяма степен от това колко влиятелни са двете най-големи групи - на консерваторите и социалдемократите. В резултат на тези избори голяма част от френските депутати се оказаха извън тези две големи групи (френските социалисти почти изчезнаха), и 1/4 от депутатите в двете най-големи фракции ще бъдат депутати, изпратени от Германия. В този смисъл тези избори допълнително засилват влиянието на Германия в европейската политика и специално в Европейския парламент.
Спечелените от евроскептичните и популистки партии гласове не са най-интересният факт около изборите, а това, че появата им не е мобилизирала хората да противодействат на надигането на популизма в Европа. По странен начин популизмът не уплаши проевропейските мнозинства. Фактът, че в две големи страни като Великобритания и Франция откровено антиевропейски партии спечелиха изборите, рязко променя начина, по който европейският проект ще бъде видян от хората. Изчезването на центристкото пространство, което досега е било така характерно за ЕС, доведе до фрагментация с множество нови играчи, в резултат на която левицата се е преместила наляво, а десницата - надясно.
По Дойче Веле