Демонстрацията на руска сила в Украйна разпали старата сръбска любов към Русия. Фейсбук, интернет форумите и старите кафенета са пълни с проруски емоциии и гласове на подкрепа. Срещнах дори яростни поддръжници на интеграцията в ЕС, които се радват на решителността на Москва.

Някои националисти вече предвиждат, че "окупаторите от НАТО" ще бъдат прогонени от Косово през 2018 г. или 2020 г.

"Размажи тези националистически вагабонти и не спирай до Атлантика", написа един от анонимните коментатори, които се надяват, че след Украйна, Путин ще "освободи" и Сърбия. Но на местната политическа сцена в Сърбия няма сериозни проруски сили. Нито една сериозна политическа партия не се опитва да използва вълната на русофилията в предизборната си кампания.

За Русия днес говорят само партиите, които нямат голям шанс дори да влязат в парламента, а камо ли да променят евроатлантическия курс на фаворитите в изборите.

Отгоре на всичко излиза, че дори и Путинова Русия не ги иска. Техните московски приятели и събеседници са предимно маргинални личности, хора, които са далеч от центъра на политическата и икономическа мощ. Русия рядко споменават дори опитни лидери, за които избирателите не без основание смятат, че сърцето им е на източната страна. Мразеният на Запад, а във Вашингтон на практика "бинладенизиран" Воислав Кощуница говори предимно за "военен и политически неутралитет на Сърбия".

Някои от онези, които казват, че са добре информирани, отдавна твърдят, че премиерът и лидер на Социалистическата партия на Сърбия Ивица Дачич е станал човек на руснаците. Но ако това е вярно, то обръщането на Изток на довчерашния най-голям западноевропеец в Сърбия представлява най-добре пазената тайна на тази предизборна кампания.

Със скандирания "Правилният избор е Европа!", "Правилният човек е Ивица Дачич!" приключваха митингите на Социалистическата партия на Сърбия през изминалите дни. Сякаш Русия се превърна в тема табу в публичните речи за по-доброто бъдеще. Политиците изглежда разбраха, че гражданите на Сърбия обичат Русия, но не вярват, че на любовта им ще бъде отговорено. Все пак вина за това носят не само лансиращите неуморимо вярването, че членството в ЕС и НАТО няма алтернатива, които уеднаквиха визията за "балканска руска губерния" със старото сръбско плашилище - "тъмния вилает".

Русия се прояви като много стиснат и непоследователен приятел. Москва дори не се опита да създаде мрежа от организации, центрове и фондове, които да лансират алтернатива на Брюксел. Тя не подкрепи активистите, които искаха да пренасочат или коригират стратегическия курс на Сърбия - нямаше щедри стипендии или споменаване на големи дарения.

В противоречие с редките окуражаващи изявления на руските посланици, на всички, които бяха подозрителни към Запада, Русия постоянно демонстрираше с политиката си, че Балканите не я интересуват особено и че малка Сърбия не е важна за нея.

Все пак вероятно става дума за това, че Русия е много по-малко богата и силна, отколкото мнозина в Белград и Москва биха искали да вярват. Между другото, огромната икономическа и политическа цена, която ще плати, за да попречи НАТО да се окопае на границата с Украйна, илюстрира доколко е намаляла глобалната мощ на държавата-наследник на Съветския съюз.

Днес за степента на неизплатимост на играта с "руската карта" най-много говори идеята за влизането на Сърбия в Евразийския съюз. Всъщност едно от малкото неща, които обединяват двете Сърбии, са силните негативни, често отявлено расистки и ислямофобски стереотипи за Азия като за грозно и опасно място, където цари мръсотия, отречен ислям и ориенталски деспотизъм.

Когато се спомене Азия, и ултранационалистите, и турболибералите си мислят първо за всичко най-лошо и на изток виждат преди всичко смъртна заплаха за сръбските или европейските ценности, които смятат за висши и святи. Дори и тукашните върли русофили виждат центъра на православната общност, който топли техните богобоязливи сърца, много повече на небето, близо до Христос, отколкото в оклеветения Изток.

Голямата любов умира трудно. Но поне в обозримо бъдеще "руски човек" няма да може да дойде на власт в Сърбия с избори. Лозунгът "Крим и Русия" е невъзможно да се прехвърли в наш контекст, без това да звучи на избирателите малко несериозно. Затова на предсрочните парламентарни избори на 16 март шансове имат само онези политици, които си дават сметка, независимо дали това се харесва на някого или не, че днес тук важи лозунгът "Нито Косово, нито Русия". БТА