Въпреки че плащат над 40 000 британски лири годишно, за да живеят на най-престижния адрес в Дубай, обитатели на небостъргача Бурж Халифа нямат достъп до гимнастическите салони и тенис кортовете и се опасяват, че скоро могат да бъдат "отрязани" и асансьорите.

От апартамента си на 98-ия етаж на най-високата сграда в света Махи Колчин-Депала и семейството й виждат от единия прозорец далеч навътре в Залива, а от другия - пясъците във вътрешността на Дубай.

Под тях са изкуствените острови, оформени като карта на света - отчетливи бели форми на фона на аквамариненото море. Пред тях са характерната висока структура на хотел Атлантис и водният парк, чиито очертания са изравнени от гледната точка - височина от близо 800 метра в кулата Бурж Халифа.

"Най-изумително е, когато е облачно. Просто си заобиколен от белота. Можеш да отвориш прозореца и буквално да докоснеш облаците", казва тя.

Хората в Дубай, разбира се, се гордеят с тази висока и елегантна сребриста сграда от стъкло, стомана и бетон, която пронизва небето над града в пустинята. Тя е прочута като най-високото здание в света в един от най-бързо растящите градове на планетата.

За мнозина от обитателите на 1000-та свръх луксозни апартамента елитното обслужване, с което кулата е известна, е доста под очакванията. Особено при положение, че плащат наем от около 40 000 британски лири годишно за жилище с две спални или повече, ако апартаментът е с изглед към фонтаните в основата на сградата (най-големите в света, естествено). Защото, според материали на местни медии, публикувани тази седмица, някои от живеещите са установили, че ключ-картите им не дават достъп до съоръжения като гимнастическия салон, басейна, тенис кортовете.

Някои обитатели дори се опасяват, че скоро могат бъдат "отрязани" и асансьорите - сериозна заплаха за живеещите на 98-ия етаж.

Собственикът на сградата Emaar установи, че някои от собствениците на апартаменти не плащат навреме разходите за поддръжка. Въпреки че им се напомня непрекъснато, някои все още не са платили дължимите суми, така че сега се спира достъпът им до комунални услуги, посочва Emaar.

Госпожа Колчин-Депала, която е собственик на няколко апартамента в сградата, посочва, че не е обичайно собственикът на апартамента да е принуден да се качва по стълбите.

"Наемателите страдат. Те просто наемат, но ако собствениците на жилищата не плащат таксите, точно техният достъп бива блокиран", отбелязва тя.

Дори се заговорило, че Emaar ще сложи във фоайето" списък на срама", включващ имената на собствениците, които не си плащат сметките.

"Виждали сме това в други сгради в Дубай. На входа има списък на хората, които не плащат таксите за поддръжка. Когато платите, слагат лепенка с надпис "платено"," разказва тя.

Понякога собствениците просто са алчни, но друг път въпросът е в разходите. Може и да платите 1,1 милиона британски лири за апартамент с две спални, но да установите, че годишно трябва да плащате още 155 000 британски лири такса поддръжка.

Според местни жители миналата година таксите за обслужване са скочили с 27 %.

"Дубай може и да е място без данъци, но не и без такси. Хората не могат да си позволят таксите и някои не са плащали две или повече година", казва Колчин-Депала.

Увеличават се не само таксите за поддръжка - цените на самите жилища са скочили през последните години, след като се сринаха в периода на финансовата криза. Компанията за недвижими имоти Cluttons посочва, че апартаментите в Бурж Халифа са поскъпнали с 25 % през 2013 година.

"Градът изживява бум от Арабската пролет, тъй като мнозина инвеститори от страни като Египет, Иран и Ливан купуват имоти тук, защото се чувстват сигурни и защитени", посочва местен инвеститор.

"Разбира се, никой не иска да ги споменава, но тук има и хора от цял свят, които перат парите си, купувайки недвижими имоти", допълва той.

Наемите също бързо се повишават. Сара ел Саид, омъжена майка с две деца, току-що е сменила жилището си за четвърти път от пристигането си в Дубай през 2008 година заради растежа на наемите. Тя описва ситуацията като "безумна".

"Изглежда трябва да се пренасяте на всеки две години. Обаче нямате усещане за стабилност на мястото, където живеете, и винаги зависите от милостта на собствениците, чийто единствен интерес е да правят още пари", разказва Ел Саид.

Миналата година наемите са скочили средно с 15 %, изстисквайки най-вече чужденците, които са 80 %.

Победата на Дубай в надпреварата за домакин на ЕКСПО 2020, модерния наследник на Лондонското изложение от 1851 година, само ще увеличи още повече разходите за живот, опасяват се жителите.

Има някаква ирония в затрудненията на Emaar да изтръгне пари от собствениците в Бурж Халифа. Все пак, кулата щеше да е фалирала още в зародиш, ако не бяха уменията на дубайските управници да договорят спасителна помощ от богатия на петрол съсед Абу Даби в периода на дълговата криза на Дубай от 2009 година. Дубай договори пряка и непряка помощ за общо 25 милиарда долара от по-разумния и безкрайно по-богат брат, точно преди откриването на сградата.

Цената на спасението? Името на кулата бе променено от Бурж Дубай на Бурж Халифа в чест на управника на Абу Даби шейх Халифа.

Твърдеше се, че лидерите на съседните на Дубай емирства, са се усмихвали самодоволно на крещящото разсипничество на страната да похарчи близо 1 милиард британски лири само за една сграда, докато е застигната от финансова пясъчна буря. Само че точно както пясъчните бури периодично удрят Дубай и след това бързо се разнасят, така и от тази криза са останали малко следи освен името на небостъргача. Както управникът на страната и собственикът на конюшните Godolphin шейх Мактум бе планирал от самото начало, Дубай компенсира сравнителната липса на петрол с факта, че се превръща в регионален търговски и финансов център.

Въпросът е дали може да държи под контрол спекулантите с недвижими имоти, които удрят с твърде високи цени същите тези чужденци, които страната се опитва да привлича.

БТА