Евгений Дончев

Румъния осъди бившия си премиер Адриан Нъстасе за корупция. Това му е втора присъда след изтърпяната преди 10 месеца, като едновременно с нея ще лежи и 3 три години за рекет. Случаят с Нъстасе е показателен най-вече поради факта, че на север от Дунава не се свенят да тикнат в затвора бивш премиер. При това той е осъден в период, когато управлява неговата Социалдемократическа партия. Казвам „дори Румъния“, защото и по времето на Чаушеску, и дълги години от началото на техния преход тя си беше синоним на корупция.
На юг от Дунава подобна присъда едва ли ще доживеем след близо четвърт век нескончаем преход. Някой спомня ли си например аферата „Сапио“ от 1992 г., когато с личния подпис на тогавашния финансов министър Иван Костов на тази фондация бе разрешено „еднократно, по изключение“ да внася стоки? С негова благословия шефът й Ясен Златков, бивш депутат от СДС, успява да внесе стоки за 5 милиона долара и общо ощетява държавата с над 13 милиона долара от невнесени мита, акцизи и данъци. Вярно е, че тогавашният главен прокурор Иван Татарчев разпорежда предварителна проверка, но тя приключва със становище, че няма престъпление. Нещо като „Случаят е приключен, забравете“, този хубав италиански мафиотски филм. А Костов беше след това и премиер, и несменяем депутат чак до миналата година, когато формацията му събра едва един файтон привърженици.
И при наследниците на Иван Костов се говореше за извършени престъпления или поне за злоупотреба с власт. Но дотук. Поне някой министър ще видим ли зад решетките? Едва ли. Затова и Брюксел скоро няма да свали мониторинга си, колкото и да роптаят срещу него родните политици.