Политическата ни класа е от един особен вид. Не разбира, и това си е, че в България едно правителство може да падне не от вот на недоверие, а само от вот на доверие. Именно такава бе съдбата на Филип Димитров, премиера - еднодневка. Затова е неуместно Гражданите за европейско развитие на България да внасят на инат вот след вот, което се превръща в самоцел. Ето, и вторият вот не мина, но следва трети, после и четвърти, и т.н.
От друга страна, тези перманентни упражнения имат и положителен елемент. След като въведе железен ред в редиците на собствената си партия, възпитаникът на МВР Бойко Борисов дисциплинира и останалите парламентарни субекти. Всички идват на работа, чинно се регистрират, правят кворум и, разбира се, гласуват като един срещу него. Глобите за отсъствие очевидно ще намалеят, депутатите ще се опознаят по-добре и дебатите ще са по-разнообразни и интересни за простолюдието.
При дебата за втория вот тази сряда например Мая Манолова и Бойко Борисов се замеряха с епитета карикатура. Опозицията била карикатура, и управляващите били карикатури. Значи целият парламент, цялата политическа класа е една карикатура? Я да видим в миналото. Ами да. Такъв типаж бе например експремиерът Димитър Попов: „За Бога, братя, не купувайте!“ Хем държи изпълнителната власт, хем безпомощен пред инфлацията. Въпросният Филип Димитров също бе карикатурен образ – да иска, видите ли, вот на доверие при съюзник като ДПС. Ами Жан Виденов, този идеалистичен хидалго и рицар на печалния образ, заобиколен от здрави материалисти като Санчо Панса, които превърнаха управлението му във Виденовата зима? А Иван Костов – Командира, който стана премиер, след като оглави подпалването на парламента? Този акт превърна целия парламентаризъм в карикатура, а на всичкото отгоре обяви 10 януари за по-велик ден от 10 ноември.
При Царя ситуацията е по-сложна. От една страна, той направи от короната карикатура, като стана премиер. Но и като премиер бе един карикатурен образ, дето щеше да ни оправи за 800 дни, а после реши, че не ставаме за нищо и недипломатично рече, че трябва да се смени чипът на нацията. Защото междувременно си бе върнал безценните имоти. Сергей Станишев също бе карикатурна издънка в ролята на премиер, който си тактуваше с ръка по време на своите речи. После се понаучи, все пак.
За Борисов казахме. И Росен Плевнелиев е карикатура на президент, защото бе избран всъщност от бившия премиер.
Въобще, веселба. Най-лошото е, че и демосът, дето трябва да управлява при една демокрация, се оказва карикатура, защото гласува все за карикатури. Така и демокрацията ни става карикатурна.