Националният съвет на СДС реши да не се явява с ДСБ на следващите парламентарни избори и по този повод лидерът Мартин Димитров си подаде оставката. Причината за решението на СДС е, че на повечето от активистите на партията не им харесва да са в съюз с Иван Костов и искат освобождение от него. Дотук добре. Желанието за свобода винаги трябва да се приветства. Проблемът е, че на пазара на общественото доверие СДС не се котира особено високо. Когато бяха в съюз с ДСБ, Синята коалиция взе 6,76% на парламентарните избори през 2009 г. Без ДСБ и в друг формат на десен съюз със Стефан Софиянски сините успяха да постигнат едва 1,95% на президентските избори. При това положение не е много ясно какви цели в момента гонят.
В търсене на верните партньори СДС регистрира през годините твърде много излишни движения, които спокойно могат да бъдат наречени лутания в търсене на автентичното синьо. То беше достатъчно притегателно в началото на прехода, когато идеята СДС събираше стотици хиляди хора по площадите. Тази идея буквално бе разпиляна от лидерските амбиции на хора, които вместо да разширяват подкрепата за сините, предпочитаха да спорят чрез медиите кой е по-велик. И стигнаха дотам, че абревиатурата СДС стана ценна с марката, а не с хората, които живеят на неин гръб. В този смисъл не е трудно да се каже какво е бъдещето на СДС оттук нататък.