26,7% от българските деца са живели в бедност през 2010 г., близо 44,6% от тях са в риск от бедност, а като цялото детската бедност у нас е една от най-високите в Европа. Това стана ясно от доклада на Националната мрежа за децата, който бе обявен вчера.
Според същия доклад годишният успех за 2011 г. на институциите, които имат отношение към децата и семейството в България, е среден (3).
Стряскащата статистика, изнесена от Националната мрежа за децата, е много показателна за това, защото сме изправени пред може би най-страшната демографска криза в историята си. Малчуганите са най-ценното нещо за всяко семейство и всяка нация, а когато близо половината от тях у нас живеят в риск от бедност, това е достатъчно красноречив и притеснителен факт.
Детската бедност е огромен социален проблем, породен от много причини – най-вече икономически. Още по-голям проблем обаче е, че държавата като че ли няма ясна представа какво трябва да се прави.
Именно липсата на адекватна държавна социална политика е една от основните причини подрастващите у нас да са сред най-бедните в Европа. А детската бедност носи след себе си още цял куп проблеми, като лошо здравеопазване, лошо образование, престъпност, насилие, наркомании, трафик на хора и в крайна сметка ниска личностна и професионална реализация.
Точно затова притеснителният доклад за бедните подрастващи у нас трябва да бъде осмислен много сериозно от хората по високите етажи на държавната власт. И най-накрая да се вземат някакви реални мерки. Защото детската бедност, която звучи плашещо за всеки родител, може да бъде пагубна за държавата.