Странна е съдбата на безмитните магазини през последните няколко години. Изненадващо в края на 2008 г. Европейският парламент обяви, че подкрепя тяхното запазване по външните граници на общността, въпреки че няколко месеца по-рано определи фришоповете като средище на организираната престъпност и корупцията. Оттогава досега споровете за ползите и недостатъците от решението за затварянето на тези магазини не спират. След три години и половина резултатът от затварянето на фришоповете е отрицателен.
Приходите в бюджета не са се повишили, но за сметка на това 3-4 пъти е скочил ръстът на "сивия” сектор в търговията със стоки, при непроменени дълго време акцизни ставки по тях. Днес този бизнес го няма. Няма ги също така 175 млн. евро търговски оборот, които могат да подобрят външнотърговския баланс на страната, тъй като безмитната търговия по закон е износ. Хазната e загубила над 92 млн. лева годишно от данъци, социални и здравни осигуровки, е едното мнение. Според противоположното становище връщането на фришоповете ще лиши поне 20% от приходите от ДДС и акцизи в изключително тежка обстановка. Единствено няколко офшорни фирми ще бъдат облагодетелствани. Вероятно ще бъдат открити 200-300 работни места, но това силно ще засегне вътрешния пазар на цигари, особено бензиностанциите и легалните магазини. Явно, както става в живота, нещата не са черно-бели. Случаят с безмитните магазини е точно такъв. Той може да бъде решен само с точни финансови сметки. Ако те носят приходи на държавата, защо да не съществуват.