Мине, не мине време и в медиите се появява по някой сърцераздирателен репортаж за български шивачки, които работят при нечовешки условия на труд, и то по няколко месеца без заплати, докато работодателят им се губи някъде в чужбина. Както стана известно, България се нарежда до Индия, Китай, Турция, Тайланд и Шри Ланка по неспазване на правилата на корпоративната социална отговорност в някои от фирмите в бранша „Текстил и облекло“. И за да завършим картината, ще добавим, че вече се наблюдава тенденция на отлив на големи производители на облекло от азиатските страни към Балканите.
Това, от една страна, е добре – чужди инвестиции и отваряне на нови работни места. Стига, от друга страна, нашите работници да не бъдат изравнявани с мизерното заплащане и лошите условия на труд на азиатските деца и младежи. Според браншовите организации в сектора това стана възможно благодарение на сивата икономика и скритите доходи както на работодатели, така и на работници. И въпреки че сме в Европа и спазваме европейските норми на трудово законодателство, фирми посредници (най-често също от държави в ЕС) произвеждат в България известни маркови облекла, без да спазват не само правилата на корпоративната социална отговорност, но и най-елементарните условия на труд, отдавна защитени от нашето законодателство. А това е възможно да стане единствено под чадъра на сивата икономика, чиято сянка чудовищно изкривява нормалните трудовоправни и финансови отношения.