Президентите Георги Първанов (2002-2012 г.) и Петър Стоянов (1997-2002 г.) влязоха в остър, макар и задочен спор за случилото се на 4 февруари 2002 г. Тогава Първанов като лидер на БСП и номинираният за премиер Николай Добрев връщат на президента Петър Стоянов мандата за съставяне на второ правителство след провала на кабинета на Жан Виденов.
Според Стоянов не отговаря на истината твърдението, че Първанов и Добрев са му занесли втора папка с отказа на БСП да състави правителство, въпреки че това твърдение се е превърнало „в един от най-устойчивите митове в новата история“. Папката била една и съдържала имената на хората, които БСП предлагали за министри...
В тази връзка Георги Първанов заяви: “Позицията на г-н Стоянов ми е малко смешна“ и коментира, че по-важно е това, че „тогава е имало зрялост и мъдрост в няколко души, които са взели решаващо решение за България и за гражданския мир“.
Всъщност, по-важното са фактите. Защото спомените вършат чудесна работа за мемоарите и все пак остават на заден план, когато се търси общ прочит на историята.
Безспорно 4 февруари 1997 г. е историческа дата, и то най-вече защото е свързана с мъдри държавнически решения, предотвратили опасността в страната да избухнат граждански размирици с непредвидим край. Към днешна дата мъдрото държавническо решение е да се разсекретят всички документи – стенографски протоколи, „пълни“ и „празни“ папки – за да се напише истинската страница от историята. И тя трябва да обединява, а не да разделя!