Агентите на бившата ДС от различните вероизповедания у нас не могат повече да упражняват своите длъжности, тъй като са загубили авторитета си на духовни водачи. Това заявиха вчера от ДСБ.
Тъмносините са прави – владиците, работили за Шесто управление на „Държавна сигурност“, наистина загубиха моралното си право да оглавяват Българската православна църква. И то не толкова заради старите си прегрешения, а защото не поискаха прошка за тях. Единствено Врачанският митрополит Калиник помоли всички за прошка, докато останалите архиереи се скриха зад мълчание или празнословие. Дори поисканата прошка от патриарх Максим беше лицемерна, защото я поиска Пловдивският митрополит Николай – един от малцината членове на Светия синод, който не е бил сътрудник на ДС. Християнско е да се прощава, но когато прегрешилият се прави на невинен, при това с претенции да е морален стожер, това си е чисто и просто човешка наглост.
Още по-цинично е критиките към владиците - сътрудници на ДС, да се обявяват за злонамерена атака срещу БПЦ. Не, критиката си е лично към доносниците. Никой не критикува църквата, нито някой оспорва историческата й роля в България.
БПЦ може да се гордее с владици като Пловдивския митрополит Кирил, който заплашил, че ще легне пред влака, депортиращ евреи. Може да се гордее и с обикновените отци, оглавили протеста на народа с прочутия вик: „Не искаме гръчки!“ Митрополитите агенти обаче са прочути най-вече с досиетата си и с лъскавите си коли. А това не е повод за гордост или притворно държане, а повод да поискат прошка от хората. Или просто да си ходят.