Не се случва за първи път някоя голяма западна компания да изрази желание да работи у нас и още от първите й стъпки на родна земя политиците да я прегърнат, дундуркат и изобщо да стъпват на пръсти около нея, да не би тя да реши да си тръгне. Най-често в такива случаи се оказва, че работата е съмнителна, или поне не е особено сигурна. Точно това се случва и с американската "Шеврон".
Дори и фактът, че въпросната компания предложи като бонус към концесионното възнаграждение за държавата 30 млн. евро, не можа да накара сигналната лампичка на министрите да светне и те да се запитат за какво всъщност става дума.
Резултатът не закъсня - със свое решение от 16 юни правителството даде разрешение на "Шеврон" за проучване и добив на шистов газ в Североизточна България, при това още преди компанията да го е поискала. Без оценка за въздействие върху околната среда, без проучване на международния опит, без оглед на това, че единственият метод за добив на този газ е чрез хидравлично разбиване на скали и че ще става точно в житницата на България - Добруджа. Трябваше протестите да ескалират, за да се „смени плочата“ . И ето - шест месеца по-късно се задава мораториум – очаква се парламентът да наложи забрана за подобни действия. А защо трябваше да се избързва тогава с разрешителни и неясни обяснения и обещания?