Волен Сидеров обяви вчера, че вестник „Атака” спира, защото финансовата субсидия е „открадната“ от ГЕРБ.
Поведението на Сидеров не му прави чест. Най-малкото е неуместно лидерът на една парламентарно представена сила да обвинява друг за вътрешнопартийните си проблеми. Още повече че близо 2 години същата парламентарна сила усърдно подкрепяше политиката на управляващите, включително и от страниците на партийния вестник.
Позицията на „Атака“, че от ГЕРБ са им „откраднали“ субсидията, е лицемерна и от гледна точка на това, че проблемът с напусналите ги депутати далеч не е само техен „патент“. Едва няколко месеца след парламентарните избори през лятото на 2009 г. например и ПГ на РЗС започна да се „люспи“ по същия начин, но тогава реакцията на „Атака“ беше съвсем друга.
От тази партия трябва да се огледат взаимно и честно да признаят, че проблемите им тръгнаха от самите тях. Първо яростната им „защита“ за ГЕРБ обърка собствените им избиратели, след това яростната им „атака“ към управляващите съвсем ги дообърка, а инцидентът около столичната джамия и семейните драми, грозно изкарани на показ, си бяха откровени автоголове.
Съвсем друг е въпросът, че една партия, особено ако претендира да е морален стожер в политиката, едва ли съществува само заради държавната си субсидия. Идеята е партията да отстоява преди всичко националните интереси или поне интересите на избирателите си. Затова и последните сигнали, идващи от „Атака“, звучат повече като смешен плач.