Законопроектът за детето, който ще влезе в парламента, предизвика ожесточени реакции на съпротива от страна на неправителствените организации. И има защо.
Срещу какво възразяват НПО? На първо място, се инкриминира насилието над децата, което е дефинирано по следния странен начин: „Причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето.“ Така поставен казусът, излиза, че един шамар или издърпване на ухото, след като детето е направило поредната беля, е насилие. Според новите правила подобно действие пък води до намеса на социалните служби. И може да се стигне дори до извеждане на детето от семейството. Интересно е, че за предприемането на подобен род крайни действия са достатъчни напълно анонимни сигнали. При наличието на „прекрасни“ съседски отношения в българските панелни квартали можем да очакваме реализацията на следния сценарий. Ако се скарате със съседа, че си хвърля примерно боклука от балкона, нищо чудно детето ви да отиде в социален дом по анонимен сигнал за тормоз. Вече имаше такъв прецедент със съседи, които изпратиха здрав и прав мъж в психиатрия, защото защитил улична котка от прегазване. Законопроектът съдържа и други предложения за наказания на родители, които са оставили децата да си играят в двора без надзор до 8-годишна възраст.
Този тип недомислици водят до инкриминиране на почти 90% от българските родители. Най-добре е, вместо да се търси отчитане на дейност с необмислени решения, да се потърси начин за стимулиране на младите семейства да имат деца.