Съкращения на влакове и хора, намаление от 9 на 7,5 заплати при пенсиониране и по-малък процент на клас прослужено време са част от мерките за оздравяване, които провежда ръководството на холдинг БДЖ. Шефовете на железницата обясняват всички съкращения с преструктурирането и оздравяването на компанията, а премиерът ги оприличи на „детска ваксина, колкото и да плаче детето, майката знае, че така е най-добре“.
Но дори и „децата на децата в БДЖ“ знаят, че реформа не може да се прави само със съкращения. При всички случаи оздравяването не може да е само съкращения на персонал и влакове и вдигане на цените. Нито един ръководител от холдинга не каза: Разчетите са такива - от заплати на съкратените железничари пестим толкова, от спрените влакове - толкова, след това ще имаме такъв и такъв пазарен дял, сега той е еди-колко си. Планираме инвестиции на стойност еди-каква си и те ще отидат еди-къде си, тогава пазарният ни дял ще стане еди-какъв си. Ако това се осъществи, ще можем с приходи от дейността си да покриваме изплащането на кредити за еди-колко си милиона лева. Нито един от тях не спомена за държавната субсидия и къде отива тя.
Нищо подобно не се чу досега от мениджмънта на дружеството, а доколкото някакви разчети все пак имаше, те бяха плод на дълго и мъчително разсъждаване, а не на целенасочени планове. Вместо това чухме от шефа на БДЖ Йордан Недев, че стачката минимизирала разходите на железницата и намалявала загубите й. По неговата логика, ако БДЖ бъде закрита, и разходите, и приходите ще излязат на 0.