Николай Коцев

Над 500 са опасните сгради в София според официалната статистика на Столична община, като най-вероятно бройката им дори е по-голяма. Още по-фрапантното в тази статистика е, че по-голямата част от призрачните здания са разположени в центъра на града, където всекидневно застрашават здравето и живота на хиляди нищо неподозиращи граждани.
Проблемът с опасните сгради в София не е от вчера. Неподдържаните съборетини дори взеха жертви, но и трагедиите с нищо не промениха ситуацията. През септември 2006 г. две млади момичета загинаха в колата си, когато порутена сграда се срина върху тях на централната столична улица „Алабин“. Само три години по-късно – през ноември 2009 г., двама млади мъже намериха смъртта си в станалите вече емблематични катакомби на бившата Захарна фабрика.
И двата случая предизвикаха буря от обществено възмущение и обещания от страна на столичните управници за по-засилен контрол над зданията, които са потенциални убийци.
Проверка на „Класа“ в началото на 2011 г. обаче показва, че нищо не се е променило. Кратка разходка из централните софийски улици е достатъчна, за да се види, че опасните съборетини още стърчат, загрозяват града и застрашават хората. За капак на всичко в някои от тях дори има магазинчета и работилници, което е в разрез с каквито и да било мерки за безопасност.
Истината е, че дори Столична община като институция няма особено сериозни законови механизми да контролира запустелите и рискови постройки. В момента предписанията на общината за обезопасяване или събаряне на сградите се обжалват, отлагат се във времето или откровено се неглижират, без собствениците на такива имоти да понасят кой знае колко сериозни санкции. Докато това не се промени, рискът отново да има жертви в центъра на София остава. И дори става още по-голям, защото с времето опасните и запуснати сгради логично стават още по-опасни. Само извънредно строгите санкции, гарантирани с промени в закона, ще накарат немарливите собственици на опасни сгради да ги ремонтират или отстраняват. Същото, разбира се, трябва да важи и за обществените и държавните институции, защото много от зданията фантоми са публична собственост. Няма логика собственикът на технически неизправен автомобил да бъде санкциониран, возилото му да се спира от движение, а собствениците на огромни тухлено-бетонни съборетини да си живеят необезпокоявано на ръба на закона.
Проблемът с опасните сгради в София е много по-значим, отколкото изглежда на пръв поглед, защото, както признават и от Столична община, много от тях изобщо не попадат в общинските регистри. И дори не ни трябва трус в и бездруго сеизмичния район на столицата, за да разберем, че изтърбушените приземни етажи, за да се направят магазинчета и офиси в много от сградите в центъра, също крият огромен риск.
Затова трябва да се действа още отсега, като се върви към законови промени и към много по-строг контрол. Не е приемливо милион и половина софиянци да се превръщат в заложници на неколцина собственици, които отказват да изпълняват общинските предписания за сградите си. Още по-неприемливо е институциите да си прехвърлят топката по отношение на това, кой носи отговорността за някое обществено здание. А когато все пак се допусне сграда да убие човек, всичко е ясно – този, който я стопанисва, трябва да поеме своята съдебна отговорност като за убийство по непредпазливост.