Елиана Митова

Създава се център за приемна грижа и осиновяване в София , съобщиха вчера организаторите от фондация „За нашите деца“. И поясниха, че центърът ще даде шанс на изоставените деца въобще да не постъпват в институция, а от родилния дом да попадат директно в семейства.
Звучи обнадеждаващо не само за децата, но и за осиновителите, които чакат с години да им бъде посочено дете. Но само на пръв поглед. Защото е налице противоречие между закона и добрите намерения. Законодателят у нас изрично се е разпоредил с осиновяване да се занимават Областните дирекции за социално подпомагане . Това е залегнало и в Семейния кодекс, и в разпоредбите, които произтичат от него. Абсурдно е новородено, изоставено от биологичната си майка, да бъде начаса осиновено, още при изписването от родилното. Защото трябва да бъде вписано в регистър за национално осиновяване, да му се намерят трима кандидат-осиновители, да се определи най-подходящият от тях и тн. Тромавата процедура се влачи най-малко месец, а в родилния дом пеленачето не би могло да остане повече от седмица. Другият вариант е бебето да попадне в приемно семейство. Което означава да му бъде отнет шансът за осиновяване. И след време, когато договорът с приемните родители изтече, отново да остане без родители. Така, вместо да изпише вежди, новоучреденият център ще извади очи. Или просто ще симулира дейност срещу заплащане.
За жалост у нас поставяме приемната грижа на първо място, а осиновяването – на второ. Което е пагубно за децата, защото те имат нужда от родители не само за година-две, но и през целия си живот. Фаворизирането на приемната грижа за сметка на осиновяването означава осакатяване на хиляди човешки съдби. Известно е, че децата не наследяват приемните си родители. Те навършват 18 години и излизат на улицата – без собственост, без покрив, без материална подкрепа.
Приемната грижа е капан и за хилядите новородени от ромски произход, които тутакси могат да бъдат осиновени от чужденци. Знайно е, че американци, испанци, французи дават мило и драго, за да си вземат наше циганче пеленаче. Чакат по 4-5 години, за да им дойде редът. Отглеждат го с любов и го превръщат в образован гражданин на САЩ или на обединена Европа. В човек със самочувствие, породено от наличието на стабилно семейство и финансова независимост. Това за жалост българските приемни семейства не могат да му го осигурят. Да дадеш бебе на приемно семейство, вместо да му осигуриш осиновители, си е чиста гавра със самото човече, което с раждането си е преживяло стреса на изоставянето.
Около 8 хиляди са изоставените деца у нас, които са настанени в социални домове. 2000 годишно са бебетата, зарязани от биологичните си родители. Цифри, будещи безпокойство за бъдещето на нацията. Затова въпросът трябва да се решава радикално, а не с половинчати мерки. Трябва да се работи за превенция на изоставянето – да бъдат реално подпомагани всички родители, готови да си гледат децата. Чрез законова промяна трябва да се разкрепости и осиновяването – единственият начин изоставените деца да се сдобият със семейство.