265 деца и младежи с увреждания от домовете са в критично здравословно състояние и се нуждаят от спешни грижи, съобщи вчера зам.-министърът на труда и социалната политика Валентина Симеонова. Тя основателно бие тревога за болните деца, чиято единствена закрилница се явява държавата. Проявената загриженост заслужава похвала! Но поражда и болезнени въпроси:
Кога най-после държавата ще се погрижи за онези изоставени български деца, които не са в чак толкова критично състояние, но години наред живуркат по домовете с болести, които могат да бъдат лесно излекувани: вълча и заешка уста, късогледство и кривогледство, по-тежки и по-леки говорни проблеми?
Кога най-после държавата наистина ще се погрижи за огромния брой абсолютно здрави деца, зарязани по домовете от биологичните си родители?
За да се случи всичко това, са нужни конкретни мерки – ефективна превенция на изоставянето, реална помощ за майките, които сами отглеждат децата си, всестранна подкрепа за социално слабите семейства с деца, максимално улесняване на процедурите по осиновяване – национално и международно.
Всичко друго е симулация на загриженост. Или чиста демагогия!