Депутатът Тодор Великов подаде оставка като организационен секретар на РЗС и замрази членството си в партията заради гей скандала, в който бе въвлечен лидерът Яне Янев. Великов обяви решението си в Народното събрание, като отрече да е заплашван. От РЗС веднага заявиха, че върху Великов е бил оказан натиск, и дори съобщиха неговото „слабо място“ - финансовите му задължения.
Тодор Великов не е първият, който напуска РЗС със скандал. Същото направи в края на миналата година депутатът Марио Тагарински, а малко по-късно от партията се отказа и един от най-отявлените й тогавашни функционери – Димитър Абаджиев. Общото между трите толкова различни личности е, че са минали през различни политически сили. Тодор Великов например беше депутат от ОДС в 38-ото Народно събрание.
Това поведение не е ново в българския политически живот. Независимо дали се нарича „отлюспване“ или „политическо номадство“, то означава само едно – липса на партийна лоялност. Това от своя страна силно поставя под въпрос и моралните качества на политическите номади. Защото, предавайки партията си, малко или много предаваш и нейните избиратели.
В една демократична страна всеки гражданин може спокойно да променя политическите си възгледи. Очевидно това не притеснява особено партийните лидери, които допускат на избираеми места в листите си хора, които са сменили по 2-3 партии. Може би всички ние като гласоподаватели обаче трябва да четем по-внимателно какво пише върху бюлетините, които пускаме в урните. За да не се обвиняваме после, че сме избрали поредния номад.