---

Йордан Лечков е роден на 9 юли 1967 г. в Стралджа. Започва професионалната си футболна кариера във ФК „Сливен“, минава за кратко през ЦСКА, откъдето стига до немския „Хамбургер“, френския „Олимпик“ (Марсилия), турския „Бешикташ“. Един от най-изявените футболисти от т.нар. златно поколение на националния отбор. Вицепрезидент на БФС. Вече втори мандат е кмет на Сливен.

---

- Г-н Лечков, според изпълнителния директор на Националното сдружение на общините Гинка Чавдарова задълженията на общините към момента са над 200 млн. лева. Така ли е действително?
- За съжаление е точно така. И това е факт, защото през годините не беше направено нищо за финансовата децентрализация. Няма да се уморя да повтарям това. Утре например (бел.ред. - днес) имаме работна среща в Съвета за децентрализация, който се оглавява от министър Росен Плевнелиев, на която ще обсъждаме точно тези проблеми. Ще разговаряме и с премиера Бойко Борисов. Малко по малко започваме да отстраняваме тези проблеми. Те са се наслагвали в годините, не можем да ги решим с един замах. Не става дума само за парите. При положение че държавата е в криза и има недостиг на средства, няма как и общините да не изпитват затруднения.

- Какви конкретни мерки ще предложите вие на работната среща с премиера Борисов и с министър Плевнелиев?
- Всичко, което е на територията на дадена община, трябва да се управлява от общината. Тук отварям една скоба – вярно е, че не всички общини са готови за това. Ето защо трябва да има гъвкава политика, затова и държавата е насреща. Повтарям, децентрализацията означава всичко, което е на територията на една община, да стане общинска собственост – театри, ВиК, енергоразпределители, ТЕЦ-ове, дори реките и горите. Това не е моя приумица, така е в западния свят. Ние сме европейци, ние винаги сме били европейци, но не е нормално през последните 20 години да не се прави нищо в такава посока. Напротив, приватизираха се енергийните дружества, имаше опити да се приватизират и ВиК дружествата, което за мен е равносилно на национално предателство. Какво друго означава да продадеш тока и водата, които всички ползваме?

- Отново според Гинка Чавдарова 2010 г. ще бъде тежка и заради това, че предишното правителство не е направило достатъчно за децентрализацията в местната власт...
- И това е факт. Но не е виновно само предишното правителство – и предишното, и по-предишното също не направиха нищо. Затова и много общини изпитват сериозни финансови затруднения. Затова и ние, кметовете, трябва много да внимаваме какво обещаваме на хората, когато отиваме на избори. Не можеш да поемеш ангажимент, който не си в състояние да изпълниш, не можеш да обещаваш, когато си с вързани ръце. Втори мандат съм кмет и затова ще продължавам да съдействам и на Сдружението на общините, и на колегите за това въпросната децентрализация да се извърши максимално бързо.

- Бившият премиер Сергей Станишев лансира тезата, че за да не се отчита дефицит в републиканския бюджет, правителството бави плащанията към общините. Вярно ли е това?
- Няма забавени плащания по отношение на делегираните бюджети, поне в Сливен. Мисля, че е така и в другите общини. Не бива да забравяме, че бюджетът е една благопожелателна материя, която в крайна сметка започва на 1 януари от нулата. Общините получават субсидии според възможностите на държавата. И кабинетът на Станишев помагаше, и този кабинет ще помага. Няма как – общините са функция на централната власт. Именно ние сме тези, които изпълняваме политиката на централната власт по районите.

- Някои кметове твърдят, че всяко правителство отпуска субсидии за големи проекти на „своите“ общини за сметка на „чуждите“, в които на власт са конкурентни партии. Така ли е?
- За голямо съжаление е точно така. Което между другото е логично и нормално. Точно затова говоря за децентрализация. Направете справка например колко много общини има, които бяха одобрени по различни оперативни програми, без реално да имат никакъв капацитет. Аз съм на мнение, че трябва да оставим общините да кандидатстват по оперативните програми на съревнователен принцип. Само така кметовете ще могат да работят за ангажиментите, които са поели пред своите избиратели. Това е нормално и естествено. Това е правилният подход. Като кмет не съм имал проблеми с нито едно правителство, но трябва да оставим индивидуалния подход и да решаваме проблемите на общините в глобален мащаб. Затова и ролята на Националното сдружение на общините трябва да е по-сериозна. Оттук нататък трябва да има още по-голяма политическа воля и конкретните промени, които се предлагат в парламента, да се приложат на практика.

- Заради кризата се наблюдава още по-голямо движение на хора от по-малки към по-големи градове. Очаквате ли това да доведе до поредните затруднения на трудовия пазар например?
- България традиционно е селскостопанска държава, имаме много земя, която никой не желае да обработва. В нашата страна има много възможности и алтернативи. Всеки гледа да бъде в сферите на услугите и високите технологии, големите градове го предоставят това като възможност. Нормално е. В крайна сметка всеки сам си прави сметката къде ще работи, но не очаквам това да доведе до някакви проблеми.

- Столицата много разчита на средства от европейските програми, и то за стратегически проекти, като метрото например. Как стоят нещата в останалите общини, имате ли проблеми в това отношение?
- На този етап няма проблеми. За кандидатстването по проекти си има правила и те трябва да се спазват от всички. Но пак казвам – за съжаление все още има много общини, които нямат такава готовност в това отношение. Трябва да се работи, за да се промени това.

- Вие имахте неразбирателство с премиера Борисов в края на миналата година именно заради спрени европейски пари във вашия град. Дори поискахте оставката на министър Нона Караджова...
- Няма спрени пари. Има забавени пари. Имахме не една или две срещи с министър Караджова по тази тема. Работи се и вървим в правилната посока.

- Трябва ли според вас големите градове да се третират по различен начин от закона в сравнение с малките градчета? И тук като че ли има много мнения.
- Няма нищо лошо в това. Съгласен съм, че трябва да има отделен закон за София като столица. Няма нищо лошо и в това големите градове, като Варна, Бургас, Пловдив, Стара Загора, дори и Сливен, да помагат на другите общини. Бих се съгласил дори, ако кажат: Хайде две години да работим за София, няма да даваме на другите общини. Но само ако се направи нещо съществено, нещо голямо – модерно летище или съвременна инфраструктура например.

- Кметове в малки градове сега се притесняват заедно с гражданите за бъдещето на болниците си. Сливен е областен град, но проблемът вероятно рефлектира и върху вас.
- Не съм специалист, но имам мнение по въпроса. В нашата област трябва да има една окръжна болница, каквато всъщност е и тази в Сливен, но тя трябва да е наистина на много високо ниво. И това може да стане само ако се предостави, пак казвам, общинско участие в нея. Община Сливен има дял, но не участва в управлението на болницата. Какво следва от това – всяко правителство има свои идеи, чертае свои планове и в крайна сметка винаги се почва отначало и не се получават нещата. Отново ще припомня и още нещо – децентрализацията не трябва да се прави на всяка цена, трябва да се разсъждава по-гъвкаво в тази посока.

- Конкретно за вашия град какви са основните ви приоритети през 2010 г.?
- Изцяло подновяваме канализационната мрежа в целия град - имаме около 35 километра канализационна мрежа и около 80 километра водопроводна мрежа. Това означава, че копаем в целия град, работата е наистина мащабна. Надявам се до края на 2011 г. всичко да е направено и да възстановим пътищата и булевардите. Това е нашият приоритет. Другото сме си го направили – санирани училища и детски градини, улично осветление. Това се оценява от хората.

- Предвид кризата ще имате ли проблеми с приходната част в общинския бюджет?
- Дай Боже, тази година икономиката да се съживи малко. Ние няма откъде да съберем пари за нови инвестиции, ако не продаваме общински имоти. Имаме много атрактивни имоти, бизнесът проявява интерес. Надявам се тази година бюджетът на Сливен да е около 100-120 милиона лева.


Интервюто взе Николай Коцев