Наместникът на Джордж Сорос у нас Иво Прокопиев държи държавата в плен през токсична мрежа от партии, НПО-та, медии, социолози, анализатори, адвокати и магистрати

-       Представят се за антикорупционери, фактчекъри и борци за правда, но точат грантове за манипулация и прикриване на олигархични афери

„След години и години на незаконно и противоконституционно ограничаване на изразяването на мнение, ще подпиша и изпълнителна заповед за спиране на всякаква цензура и за връщане на свободата на словото в Америка. Ще върна на хората тяхната вяра, тяхното богатство, тяхната демокрация и наистина тяхната свобода." С тези думи 47-ият президент на САЩ Доналд Тръмп положи клетва пред нацията и света.

И макар родните анализатори да се опитват да насочват разговора към обещанието на новия стар американски президент за „златен век“, думите и действията му по отношение на т.нар соросоидна политика ще имат голям отзвук и огромно въздействие не само в САЩ, но и по целия свят. Където в продължение на десетилетия милиардерът Джордж Сорос, чрез мрежа от НПО-та, медии и отглеждани политици, диктуваше дневния ред в различни държави.

У нас отзвукът от първите дни на управлението на Тръмп тепърва ще бъде усетен. Със сигурност обаче стотици български соросоиди на заплата към различни грантови проекти вече треперят от страх, че скоро ще ги последва съдбата на техните побратими – фактчекърите. Те се оказаха безработни още преди Тръмп да встъпи в длъжност, след като собственикът на Фейсбук Марк Зукърбърг не просто свали доверието си от тях, но ги обяви за инструменти на политическа пропаганда, които са злоупотребявали със влиянието на социалните мрежи. С две думи – маските на соросоидните играчи започнаха да падат – първо зад Океана, а скоро - и у нас.

Сорос в България

А у нас ситуацията е не по-малко страшна благодарение на наместника на Сорос в България – медийния и енергиен олигарх Иво Прокопиев. За близо 3 десетилетия ръководеният от него кръг „Капитал“ пусна пипала във всички важни за формиране на общественото мнение сектори на държавата – медии, НПО-та, юридически кантори, магистрати, социолози, анализатори и няколко бутикови, но кресливи партии. Всички те работят денонощно да осигуряват власт, обществено одобрение и удобен медиен мейнстрийм на Прокопиев и шепа задкулисни играчи, които неминуемо присъстват във всяка власт.

Възходът на Иво Прокопиев започна още в началото на Прехода, когато от блед икономически репортер в национално издание се издига до издател и собственик на медийна империя. Едва на крехките 22 години, но с три коза в джоба, благодарение на които създава империята си за овладяване на икономиката, политиката и медиите на държавата – кръга „Капитал“.

Това са връзките му с мракобесната Държавна сигурност (по родствена линия) и Москва (по идеологическа линия), Сорос (по финансова линия) и с политическия му гуру Иван Костов, благодарение на чиято неслучайно окачествявана като престъпна приватизация за една нощ става милионер.

Олигархичните му интереси и влияние обхващат разнообразни сектори – от енергетика, медии и политика, през екологични организации, НПО-та и адвокатски кантори, че чак до дарителски платформи, фактчекъри, електрически автомобили и социологически агенции. Мрежата на Прокопиев може да внедрява министри във властта, да си поръчва социологически проучвания, с които да печели избори и да лобира за закони. 

Неслучайно лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски посочи точно Прокопиев като наместника на Джордж Сорос в България и пророкува края на соросоидната хидра у нас. Изградила „мрежи, от зависими и манипулиращи НПО-та, от фалшиви антикорупционери, обслужващи олигарси, прокопиевистки медии и лъжесоциолози и анализатори от хранилката на соросоидните фондации, партийни проекти, инженерствани в офиси на същите НПО-та“.

„Тяхното време свърши. Сорос и неговият наместник в България Иво Прокопиев са вече токсичен отпадък“, категоричен е още Пеевски. И е прав – елементарна проверка в сайтовете на основните финансови донори на соросоидите у нас – „Отворено общество“ и „Америка за България“, показва, че всички глави от олигархичната хидра на Прокопиев са на доларова хранилка там. А финансовата инжекция е в размер на поне 10 млн. долара годишно. Реално, ако следват пазарния принцип или законите на свободната икономика, нито една от тези брънки не биха могли да съществуват – на свободния пазар никой не би предпочел тях и затова те се нуждаят от финансови инжекции, които да ги държат живи.

Машината за пропаганда на кръга „Капитал“

За да разберем как точно функционира тази машина и да проследим връзката й със Сорос, е достатъчно да спазваме стария принцип „следвай парите“. Внимателният прочит в публичните регистри на страната – търговският и този за финансирането на медиите, който беше създаден към Министерството на културата по изричното настояване на Пеевски, показва, че на входа на паричния поток са две презокеански организации, свързани с милиардера – създаденото от него „Отворено общество“, чийто клон в България е отворен още през 1990 г. и „Америка за България“.

Пробутваната от десетилетия легенда може да е, че „Отворено общество“ се издържа с пари на милиардера, но докладите й в Търговския регистър показват, че тя всъщност разпределя чужди средства - на данъкоплатците, като ги залива с дезинформация със собствените им пари. В случая с България – един от основните източници се оказват парите на европейските граждани, като „Отворено общество“ е оператор на поредица европрограми, сред тях и проект за 16 млн. евро по финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

„Америка за България“ пък е наследник на Българо-американския инвестиционен фонд, създаден през 1991 г. от Конгреса на САЩ с подкрепата на Американската агенция за международно развитие (USAID) – или иначе казано, с пари на американските данъкоплатци.

Парите на европейските и американските данъкоплатци, с които тези две организации оперират, по принцип са предоставени, за да се финансират проекти, укрепващи демокрацията. В българския случай обаче те се използват за подриването й и изграждането на „дълбока държава“, като основният пай грантове, предоставяни от тях, се наливат в свързани с кръга „Капитал“ организации-майки, през които се разпределят по останалите брънки от машината за пропаганда.

Министерство на истината по Оруел

Тук е моментът да се посочи друга важна особеност на токсична мрежа – всичките й брънки работят като едно цяло с пропагандна, политическа или икономическа цел. Добре смазаната машина действа на принципа на Министерството на истината на Джордж Оруел, чиято цел, подобно на него е „да пренапише историята, като промени фактите, така че те да отговарят на партийната доктрина и пропаганда“.

Основното ядро в мрежата на Прокопиев са кадрите в личните му медии „Дневник“ и „Капитал“, които кадри олигархът след това разполага по всички ключови звена в информационния поток, за да бъде монополизиран той изцяло в полза на интересите на бизнесмена.

Освен личните си медии Прокопиев си е осигурил влиянието в почти целия мейнстрийм на страната – дали чрез цели издания, с които е свързан по грантова и бизнес линия (като „Медиапул“ и приятелските „Клуб Зет“, „Актуално“ „Дарик“, „Оффнюз“ и други) или си пазарува отделни ключов журналисти в националите медии, през които прокарва влиянието си в обществения ефир.

От люпилнята „Капитал“ кадрите се разпределят към различни сектори, които Прокопиев е завладял, като най-често те влизат в различни междинни медийни проекти като АЕЖ-България, „Антикорупционния фонд“ или фактчекърите. В крилото на последните влизат един от най-известните кадри на „Капитал“ Росен Босев (зет на придобилата известност като кадровик на Прокопиев в политиката бивш вицепремиер и МВР шеф Румяна Бъчварова), Кристина Христова (дългогодишен ръководител на портала за европейски новини в „Дневник“), Мария Черешева (стартирала в същия портал), Георги Марчев („Дневник“ и „Капитал“) и бившият кадър на фалиралата телевизия на Прокопиев Re:TV Ралица Ковачева.

Всички тези професионални служители на „министерството на истината“ са и членове или ръководители на медийни асоциации като АЕЖ-България, съставена изцяло от журналисти, принадлежащи към кръга медии на Прокопиев и Коалицията за медийна грамотност.

Така, при нужда за разпръскване на пропаганда, те се изказват в различни роли. Веднъж като „фактчекъри“, втори път като журналисти, трети път като представители на НПО сектора. Често пъти, без да се споменава връзката помежду им и обичайно, премълчавайки, че са заченати и родени като журналисти в „Дневник“ и „Капитал“.

Тази схема действа както у нас, така и в чужбина. За целта Прокопиев е овладял чрез свои хора българските секции на „Дойче веле“ и „Свободна Европа“.

Заедно с фактчекинга овладяването на информацията за България в чуждестранни издания е един от основните начини Машината за дезинформация на Прокопиев да подменя истината и фактите с пропагандни опорки срещу опонентите му. Така, макар да е клон на финансирания пряко от американския бюджет световен нюзрум на „Свободна Европа“, БГ секцията е създадена изцяло от кадри на кръга „Капитал“ и е оглавена от бившия служител на Прокопиев Иван Бедров.

Инкубатори на говорители и политици

Медиите на Прокопиев са не само люпилня за кадри, с които да овладява информационния поток, но и инкубатор за говорители на „машината“ от НПО сектора и за „отглеждане“ на удобни политици, които да пробутва на избирателите.

През последните над 25 години, под ръководството на бизнесмена бяха създадени десетки неправителствени организации, концентрирани (макар и не само) върху три сектора от особено значение за него – медиите, екологията (заради интересите му в енергетиката, където е монополист) и съдебната система.

Причината за фиксацията на Прокопиев върху Темида е ясна – овладяването й би гарантирало на него и на останалите играчи от кръга „Капитал“ имунитет срещу наказателно преследване, а от друга – в ръцете му тя ще е бухалка срещу неговите опоненти. Затова, в сектора на съдебната власт действат няколко организации, една от които претендира за съсловна, макар да няма представителност в магистратските редици – Съюзът на съдиите в България.

Представителите й си подават топката (и обратно) с „Правосъдие за всеки“ и с „Антикорупционния фонд“ (АКФ), който е свързващото звено между журналистиката ала Прокопиев и опитите му за налагане на „съдебна реформа“ по олигархичен почин. Както и за налагане в общественото пространство на негови лични кандидати за висшите постове в Темида като главен прокурор например.

Не е тайна, че за позицията е готвен Андрей Янкулов от АКФ, а също и Йонко Грозев – бивш кадър на щедро финансирания от „Отворено общество“ Български хелзинкски комитет и бивш български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Институция, за която престижни европейски издания писаха, че е оплетена в мрежите на Сорос посредством дузина и половина съдии от целия ЕС. За позицията на зам.-главен прокурор пък още преди година си направи устата съдийката от ССБ Владислава Цариградска.

НПО-секторът като оръжие и ехо

Благодарение на стройната машина за пропаганда на кръга „Капитал“, почти всички НПО-тата, чиито представители се изказват в ролята на експерти по съдебната реформа в националния ефир и от онлайн медиите, са част от неговото Министерство на истината.

Това е лесно проследимо предвид факта, че макар да се представят за „независими“, НПО-тата, към които принадлежат, са почти изцяло финансирани от вече споменатите организации-майки. А самите те могат да бъдат открити като редовни автори на „Дневник“ и „Капитал“.

Спорадично, добре познатите лица от НПО-сектора, лансирани от машината за пропаганда, се освежават с нови. Една от новите фигури, които се лансират все по-често например, е Теодор Славев. Той се представя за политолог, но се премълчава, че освен редовен автор в "Дневник" е и кадър на Българския институт за правни инициативи (БИПИ).

Политици на каишка към кръга „Капитал“

Бивш шеф на БИПИ пък е Христо Иванов. Самият Иванов днес се изживява като пенсиониран политик, но близо 10 години беше начело на един от политическите проекти на Прокопиев – „Да, България“.

Партийното олигархично прокси влезе първоначално в коалиция с партията на Иван Костов ДСБ, а в последните години и с друг олигархичен проект на Прокопиев и Сорос – „Продължаваме Промяната“. Както Христо Иванов, който беше внедрен като министър на правосъдието във втория кабинет на Бойко Борисов лично от тогавашния вицепремиер по коалиционната политика Румяна Бъчварова, така и съпредседателите на ПП Кирил Петков и Асен Василев бяха буквално отгледани за партийната сцена от машината за пропаганда на кръга „Капитал“.

Това лесно може да се проследи в архива на „Капитал“ и „Дневник“, където те бяха лансирани с десетки имиджови статии далеч преди да подлъжат избирателите да гласуват за тях, обещавайки им „промяна“, а всъщност пробутвайки – за пореден път – подмяна от името на Прокопиев.

Социолози по поръчка

Както се вижда, в машината на Прокопиев, всяка брънка е мултифункционална. Така, освен негов кадровик във властта и лично отговорна за политическата кариера и на Иванов, и на Петков и Василев, Румяна Бъчварова е и свръзката на кръга „Капитал“ с друга важна част от токсичната мрежа – социолозите.

На къса каишка към нея са поне две социологически агенции. Едната е „Маркет линкс“, чийто основател и бивш управител е Румяна Бъчварова, заместена в момента от Добромир Живков. А другата е „Алфа рисърч“ на също толкова оплетената с кръга „Капитал“ Боряна Димитрова. Компания им прави вече бившият шеф на „Галъп“, свързан с Прокопиевия кръг по номенклатурна и олигархична линия – Андрей Райчев.

На този фон далеч не е изненадващо, че от поне десетилетие социологическите среди са раздирани постоянно от скандали за манипулирани изследвания и несбъднати „пророчества“. Последният пример за използването на социологията не като начин за измерване на обществените нагласи, а като пореден метод за пропаганда и манипулиране на мнението на гражданите, беше от парламентарния вот в края на октомври.

Резултатите от него драстично се разминаха от предварителните прогнози, с които именно тези две агенции бомбардираха обществото по отношение на председателя на ДПС и инициатор на „Новото начало“ в политиката – Делян Пеевски. Мишената им далеч не е случайна – Пеевски е човек, който от години се бори именно с тази олигархична соросоидна хидра, оплела държавата и паразитираща на гърба на обществото.

Краят на една (лъжлива) ера

Идва ли краят на лъжливата ера на соросоидите е въпрос за милиони, чийто отговор обаче изглежда все по-позитивен. „Новият свят започва своето ново начало с встъпването в длъжност на новия американски президент Доналд Тръмп.

Този исторически скок на цивилизацията трябва да намери своята опора и хоризонт в света и Европа, а за нас е особено важно да намери своите измерения в България“, написа преди дни лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски.

В позицията си той е категоричен:„Дори и да се опитат да се пребоядисат като истински безпринципни страхливци, трябват да помнят, че нищо и никой не е забравен. Всичко се помни и ще се напомня безпощадно. Утрешният ден, от който толкова се страхуваха настъпи!“.

"Нашите свободи и славната съдба на нацията повече няма да бъдат отричани и ние незабавно ще възстановим почтеността, компетентността и лоялността на американското правителство“, пък обяви по време на клетвата си Доналд Тръмп. Явно за целия свят настъпва нов исторически период, в който истината вече няма да бъде окована в мрежите на шепа олигарси.