Изненадваща среща на Битака – някой ме поздрави по име и като се обърнах, виждам ген. о. р. Атанас Атанасов, съпредседател на „Демократична България” и председател на ДСБ. Наистина се изненадах. Макар да съм писал заядливи работи за него, той беше любезен. „Значи и Вие имате интереси тук”, казвам аз, а той – „Да, книжки си купуваме”. Беше с още един човек и носеше плик с няколко книги. Ама то няма нищо срамно и други вещи да си купиш оттук.
Битака е странно място, кого ли няма да срещнеш. Но ген. Атанасов най-малко съм очаквал.
Антиквари, колекционери, вехтошари и всякакви събирачи и търсачи на стари вещи ровят купчините тук.
На Битака криза няма, но има инфлация. Входът с кола е станал 5 лева, има и двустепенен контрол – проверяват касовата бележка на паркинга.
Рано сутринта идват първо антиквари и колекционери, които искат преди другите да огледат или разменят по нещо ценно. След това започва празникът. За някои Битака е точно това – да се разходят измежду пръснатите сергии и вехтории по земята, пък може да случат на нещо интересно. Носи се пушек от скарата с кебапчета и пържоли, като на панаир.
Книгите вървяха по половин-един лев, и сега могат да се намерят такива, но има продавачи разбирачи, искат и по 3-5 лева според заглавието.
Голямо изобилие на грамофонни плочи на „Балкантон” от 70-те и 80-те години. Доминира Лили Иванова, като най-продавана навремето, но има и „Бийтълс”, първите издавани рок групи отвъд Желязната завеса – сборни плочи на различни състави, издавани през 70-те. И цените на плочите варират от лев до 5 лева. Цените се качват, защото има връщане към грамофона.
Предлагат се рисунки от ученици в художествената гимназия и от студенти в академията, но се намират и от известни художници, един приятел има няколко попадения.
Традиционно се предлагат учебни пособия, портрети и реквизити от кабинетите на закритите из България училища. И, разбира се, изхвърлените от мазета и тавани покъщнини, със снимки, посуда и какво ли не. Оттук купих преди време снимки на Тодор Живков и ловната дружинка, семейството му, вероятно от изхвърлен от таван или мазе личен архив на известна личност. Някои от снимките за пръв път видяха бял свят в книгата ми „Тодор Живков – власт, свидетели, участници”. И сега има купчини снимки тук и там, но кой има време да рови из десетки и стотици, че да разпознае някого.
Железарския раздел е много силен. От инструменти можеш да си направиш колекция с пълен набор, германски, руски, български и какви ли не. Не се сдържах да си купя оригинален ключ номер 55 „Gedore”, германски, съвсем запазен. Не, няма какво да развивам с него, просто такива вещи вече са рядкост и представляват нещо като артефакти от минало време. Мой приятел притежаваше още по-голям ключ, закачен на стената наред с други индустриални арт-творения.