В супермаркети вече можеш да си купиш уиски дори за 9 лева стандартна бутилка 0,7 литра. Не са някакви прочути марки, но са шотландски „блендед” уискита.

А известни марки блендед уиски, които вървят по около 20-22 лева, се продават на промоция и за 14-15 лева. Това показва колко голям процент от крайната цена е търговска отстъпка, рекламни разходи и др.

Няма нужда да се изреждат конкретни имена, като реклама. Но в супера може да купиш на промоция някоя световна марка и за 12 лева бутилката.

Цени на специални ракии (мускатови и др.) – за бутилка 0,5 л. Цените са по-високи от много видове уиски бутилка 0,7 л. Само обикновените гроздови ракии 0,7 л бутилка са по около 9 лв. най-евтините. Но и уиски има на такива цени. Снимки: e-vestnik

Във всеки супермаркет по всяко време може да се намери популярна марка блендед уиски за 15-ина лева бутилка 0,7 л. Малко пояснение за който не е запознат – масовото блендед уиски е зърнен спирт, смесен с не повече от 20-30% дестилат от малц, отлежал в бъчви, оцветено с карамел.

На този фон какво става с ракиите?

Средната цена на бутилка 0,5 литра (!) специална ракия – мускатова, перлова и др. – е 14-15 лева. А някои са надценени, например „Бургас 63 Перлова” и подобни, струват 22-24 лв. бутилка 0,5 л. „Солитер” на „Домейн Бойар” е над 40 лв. бутилка 0,5 литра и др. Това е цена като на малцово уиски (бел. авт. – малцово пък означава, че е само от чист малцов дестилат, без смес със спирт, отлежало обикновено 5-10 години и повече).

Ако се сметне цената на литър, има множество марки уиски, които са по-евтини от българските специални ракии.

Цени на блендед уиски по супермаркетите за бутилка 0,7 л. Почти винаги има промоция на поне две марки. В супера винаги може да се намери и без промоция блендед уиски за 14-15 лв. Снимки: e-vestnik

Трябва да се има предвид, че в крайната цена има 20% ДДС и 3,08 лв. акциз за бутилка 0,7 л. Тоест, без акциз, данъци и печалби за търговци, някои уискита от типа блендед излизат 4 лв. литъра – доста по-евтино от българските специални ракии.

За 4 лв. литъра у нас не можеш да купиш дори домашна, или някакъв бъркоч от туба по пазарите. А, както е известно, при тези продажби на домашна или на незнайна ракия от туба няма акцизи и ДДС. Да, може да се намери ракия и за 5 лв. литъра, но не се знае, дали няма да се случи като в Якоруда – евтина и пивка била, ама умряха няколко души.

Сигурната ракия е в бутилки с бандерол по магазините (бел. авт. – да ме прощават любителите на домашната. Мой приятел химик, който работи с газова хроматография и е изследвал стотици ракии, домашни и всякакви, често повтаря: „И най-скапаната винпромска ракия е по-добра от домашните”. Той твърди, че от 10 домашни ракии, 9 са със съдържание над нормите на вредни съставки. Някои повече, други по-малко. Не е задължително да се отровиш, някои вредности дават ефект след дългогодишна употреба. Пивка била, не знам каква. Има и люти, веднага си личат. Но това е друга тема).

Бутилка обикновена гроздова 0,7 л струва в магазина към 9 лева най-евтино. На промоция може да се намери и с левче по-евтино. Така че само обикновените ракии конкурират по цени популярните блендед уискита.

Само че някои марки уиски се рекламират силно и борбата за купувача е неравна.
С тези цени на ракии, масовата реклама и модата на уискито, която внушава, че то е по-престижно,

българските ракии са застрашени

Масовите гроздови са добре на цена, но специалните имат проблем. Възможно ли е да станат по-евтини?

Цената на хубаво грозде мускат отонел е около 1 лев килото. От 100 кг цяло грозде (а не от джибри, първо изцедени за вино) в селския казан излизат 15-20 л ракия – зависи от захарността на гроздето. Във винпромите има по-добри дестилатори, с непрекъснато подаване на ферментирал материал, себестойността излиза по-ниска. И качеството по-високо. Но зависи и кой производител има собствени лозя и колко – защото с повече може да постигне ниска себестойност.
Така или иначе, преди данъци, акцизи и търговски проценти, литър специална ракия излиза не по-малко от 5 лева производствени разходи. Ако е с отлежаване в бъчви или е ограничен по-рядък сорт грозде, излиза и по-скъпо.

По-евтини са масовите ракии, защото за тях се използват остатъци от виненото производство, изцедени джибри, винени утайки, винена кал, залежало непродадено вино, което има опасност да се развали и т. н. (Впрочем, и домашните ракии се правят предимно от първо изцедени за вино джибри). Винпромският дестилат от такива суровини обикновено е към 70 градуса, може да се смесва и с по-скъп дестилат за специални ракии – има всякакви видове ракия на пазара.

В българските нормативи няма възможност да се прави ракия, подобно на масовото блендед уиски – тоест спирт, в който се добавя гроздов дестилат. Всъщност е допустимо, но на етикета трябва да пише „ракиена напитка” и да се обясни, че съдържанието е предимно спирт.

Шотландските регулации определят за уиски зърнен дестилат, който е не повече от 94,8 градуса. Това е почти чист спирт, който е 95,6 градуса. Така

спиртът по регулация става уиски

Така масовото блендед уиски става по-евтино като себестойност. А малцовите уискита са обикновено от дестилат около 70 градуса – тоест съдържат повече вкусови и ароматни съставки от суровината, отколкото чистия зърнен спирт. И от гроздови материали може да се добива спирт 95 градуса, но това у нас не се смята за ракия. Така в регулациите е заложено предимство в цените за уискито.

Преди години беше широко разпространено производството на менте ракии от спирт с есенция. Вече не се срещат масово такива ментета. Нито големите производители правят ракиите си от спирт и есенция. Но сега много от специалните ракии така силно миришат, просто от аромата на гроздето, че често потребителите казват „Напарфюмирана е”. (Бел. авт. – преди години си варих ракия с мой роднина от цяло грозде, от специално подбран сорт мускат отонел „Янтар”. Когато черпех приятели и познати, казваха, че е напарфюмирана). Има трайни предубеждения у потребители дори към скъпите специални ракии – че били напарфюмирани и от спирт, което не е вярно.

Така или иначе има остра конкуренция в цените между уискита и ракии. Обикновените ракии се изравняват по цени до масовите евтини блендед уискита. Специалните ракии ги надминават по цени и се доближават до по-евтините малцови уискита. А някои по-скъпи специални ракии дори се изравняват по цени със скъпи малцови уискита.
При това положение националното питие ракия е застрашено от вносна конкуренция.

Ако се огледа човек в региона, и турската йени раки, и гръцкото узо са на цени подобни на българските специални ракии. Бутилка 0,7 л хубаво гръцко узо е към 15-17 лв. Турските ракии са с подобни цени, но те не са конкуренция, интересът към тях не е голям. Има и по-евтини видове узо – към 10 лв. бутилка 0,7 л, което също е удар по българските ракии, особено през лятото, когато узото е предпочитана напитка. Там пък влизат в конкуренцията и българските мастики, които са по-евтини.

Нашите производители на ракия са изправени пред двойна конкуренция – от една страна са домашните ракии и онези нелегално произведени ракии от туби и пластмасови шишета от минерална вода, които се продават по пазарите (тях ги защитаваше Валери Симеонов, че били уж домашни). От друга страна са вносните питиета като уискито и узото.

Засега вкусовите навици на българина и предпочитанията към родното държат гроздовите ракии водещи по продажби. Но занапред производители ще трябва да търсят начин да намалят себестойността на ракиите чрез по-големи собствени лозя, с увеличен добив от декар и т. н., за да се борят с конкуренцията.