- Г-н Мирев, как оценявате комуникацията между местната власт и централната?
- Комуникацията с правителството става все по-добра. Мисля, че вече от всички се осъзнава, че Европа е на регионите и че бъдещето е в тяхното развитие. Това не се подценява от централната власт, но нека все пак кажем, че най-доброто, което може да се случи, е разпределението на задълженията, на отговорностите и финансирането да върви все по-надолу. Разбира се, и двете страни, ако можем да говорим за две страни – държава и общини, трябва да премерят претенциите си, ако искаме да се направи нещо в посока на децентрализацията. Като цяло смятам, че диалогът е нормален, продуктивен и винаги може да се направи и повече.

- Вие сте кмет на община Търговище, дайте ми един позитивен пример за добро сътрудничество на малка община с централната власт.
- Мога да дам повече от един пример. И той е с оперативните програми. От министерствата се освободи ресурс, за да да се изработят техническите проекти на някои от общините. Това беше една голяма помощ. На практика централната власт даде възможност на малките общини да влязат в „битката“ за европарите с готови проекти.

- Редно ли е централната власт да се меси на общините, както стана в София със създаване на кризисен щаб за боклука?
- Ако говорим за боклука и за услугите въобще, а това не е моя теза – те трябва да се извършват по места и за тях трябва да си отговарят общините. Но когато има налице едно несправяне, нямам предвид конкретно ситуацията в София, а по принцип, тогава централната власт не само може, а и трябва да се намеси със своя ресурс за известен период от време. Но всеки, според мен, трябва да спазва своя периметър на действие, в противен случай се нарушава принципът на децентрализация на процесите и финансите.

- От дълго време се говори за децентрализация и даване на повече права на местната власт, защо този процес все не се случва?
- И аз самият в началото мислех, че нещата могат да бъдат направени по един по-бърз начин и да се дадат повече права на общините. Но впоследствие, като проучих опита на други страни от Европейския съюз и Съединените американски щати, които имат една много добра политика в това отношение, осъзнах, че това е дълъг процес. И той е още по-бавен в държавите, които имат забавяне в развитието си. Там процесите не могат да станат бързо. В държавите, които имат развита демокрация, нещата са организирани по друг начин – вижте Холандия, Белгия, Дания… Само като се види какво представляват сградите на общините им, които са на по 300-400 години и сградата на правителството, всеки сам може да си направи сметка какво е било отношението и силата на местните власти.

- Как върви усвояването на средствата от европейските програми?
- При нас процесът върви добре. Още преди 6-7 години създадохме един център за регионално развитие, който обединява съвместните усилия на няколко общини. И тази структура не само създава проектите, но участва и в управлението им. Този център, който беше изграден, обединява не само общините от нашата област, а и още 40. Когато го създадохме, целта беше да обучим специалисти в страните от Европейския съюз и да създадем фонд, с който да можем финансово да обезпечим работата му. Сега, за краткия период на нашето членство в Евросъюза, беше направено не малко. Но сега трябва да се движим с по-специално внимание, защото работим в условията на криза и ще ни бъде много трудно да се включим ефективно. Ето у нас се произвеждат много малко технически кадри, обслужващи инфраструктурата, а малкото, които излизат от университетите, предпочитат да работят в строителните фирми. Нормално е, там парите са от 5 до 6 пъти повече, отколкото ние даваме.
Тук може да се търсят варианти. Единият е помощта да дойде по линия на Регионалния център, а другият е да се търсят възможности за промяна в законодателството, за да може тези специалисти да обслужват няколко общини, а и самите общини да имат тази възможност да се кооперират помежду си.


Интервюто взе Станислав Савов