Поредният цирк, разиграван с имунитета на депутатите, отново показа, че трагедията на България не е демокрацията. Трагедията на България е окупацията ни от откровени бандити, политически кретени и икономически олигофрени. Именно това стана след 1990 г.

България попадна под българска окупация на няколкостотин маргинали, които ограбиха всичко, изработено от другите, и превърнаха страната в гангстерска джунгла, в която равнището на корупцията бие всички рекорди на континента, а жизненото равнище е на безнадеждното последно място, като данъчната тежест нарасна с 390 на сто спрямо 1990 г., а външният ни дълг – със 170 на сто.

И, докато например Чехия достигна на човек от населението 83 на сто от средното равнище за Евросъюза и отдавна изпревари най-бедната от „старата Европа“ – Португалия, България, от една динамична икономика, се срина на последно място на континента, като изкарваме едвам 20 на сто от средната за ЕС. Станахме съвременните роби на европейците.

Такава е действителността и думата „роби“ не е метафора. Ще ви обясним защо.

Съвременна България е съставна част от робството на глобализма. Ние сме сред онези 95 на сто от 6,5-милиардното човечество, които ще бъдат през целия си живот под робството на мизерните си доходи. Ние сме част от тези 6,2 милиарда съвременни роби.

Човек е роб, ако няма контрол над своя живот и ако е доминиран от други, независимо дали си дава сметка за това или не. Робството на приходите от наемния труд ни върна векове назад, към състоянието, в което човек, за да оцелее, трябваше да се продава като проститутка.

Това е съвременна България – окупирана от шепа бандити, осъществяващи трансмисията между глобалната олигархия и българските роби, от които 60 на сто живеят с по-малко от 2 евро дневно, т.е. с толкова, с колкото преживяват най-бедните 2,5 милиарда души на планетата.

Това е голямата картина. България е окупирана от НАТО, САЩ и ЕС, през българската им трансмисия, т.е. от хората, които заграбиха цялата наша публична собственост и я използват за лични цели. Но и те обичат България. Как няма да я обичат? Обичат я драматично, сценично, хващат се за сърцето, бият се по гърдите, пъшкат, стенат, декламират, пеят на равнището на творческите възможности на българския Пигмалион.

Не, не сме черногледи. Напротив, оптимистично се радваме.

Радваме се, че в тази страна има левица и десница, либерали и консерватори, педерасти и педофили, мутри и бандити, и можем да изберем когото си искаме. Правото на избор ни е гарантирано.

Радваме се на бандитите във всички досегашни правителства и в колибата, наричана Народно събрание. Представяте ли си колко скучно щеше да ни е без тях. И какво щяхме да съберем в своите шапки на просяци, свирейки в подлеза на Европа една и съща мелодия на една и съща страна, ако не са те да ни пускат по някой лев?

Как да не се радваме, щом като при комунизма имахме само един вестник, едни телевизионни новини и един генерален секретар, начело на една партия, а сега имаме десетки секретари, чакащи прокурора, начело на стотици партии, стотици вестници и още повече кабеларки, съобщаващи последните постижения в областта на криминалистиката. Как да не се радваме като можем да избираме да не отидем на работа и да се наредим на опашка за социални помощи, да бъркаме в кофите за боклук или да отидем на ваканция на Канарските острови, да гледаме порнография, или да не гледаме.

Черногледи сме не ние, а другите, които постоянно вещаят като врачки различни катастрофи и все познават, защото Апокалипсисът у нас отдавна е настъпил, като България е пъпът на съвременния европейски кошмар.

Ние обаче твърдим обратното, че няма нужда да се подценяваме. Кошмарът у нас трябва да превърнем в промишленост, която да привлича туристи от целия свят, имащи афинитет към по-силните преживявания. Става дума за същите, които пътуваха с автобуси в Сараево, когато там се колеха и гърмяха на всеки ъгъл, които минаваха боси през минните полета в Афганистан или посещаваха плажа за нудисти в Иран. Всичко това трябва да се пренасочи към България. Онова там е нищо, у нас имаме повече, обещаваме ви го най-оптимистично.

Къде другаде ще видите държава, която сама унищожава своите граждани? Къде ще видите друг народ така ликвидиран от културата и цивилизацията на Европа?

Къде ще се види другаде такава територия, на която политическият и обществен живот си е чист дарвинизъм, в смисъл, че оцеляват по-тъпите и по-силни животни, като в крайна сметка остава онзи вид, който изкльопва останалите, въпреки че не му е много вкусно.

Но има и друга, по-правилна гледна точка. Я погледнете какво става около вас. България има най-високо равнище на благоденствие, най-ефективна икономика и най-добра перспектива от 13 века насам. Всичко е наред. За първи път имаме и съюзници, които не ни ограбват и не ни ритат по задниците, за да взимаме от тях нефт и газ без пари.

Както виждате, черногледството има алтернатива. Лошите неща са само в очите на някакви дефетисти, които ви плашат постоянно, че от нерви няма да можете да заспите или да се изпикаете.

Или ви убеждават, че съвременна България е новият Джурасик парк на Европа, че българите са загубили разумната дистанция до така наречената политическа класа и позволиха да бъдат въвлечени от тези олигофрени в цирка, че няма никаква разлика дали сте управлявани от стадо свине или от банда кретени. Как да няма?

Притеснява ни обаче загубата на чувство за хумор на повечето българи, които започнаха да ги взимат насериозно, вместо да им теглят една майна.

Вторачили сте се в някакви кретени и не виждате алтернатива. Обърнете нещата. Вместо да унивате от кошмарите, започнете да се тревожите за истинските неща – че в България всички са богати и печелят много пари. И престанете да твърдите, че Бог е българин. Защото ще повярва и ще се откаже, за да не му вземем имунитета…

Проф. Красимир Иванджийски