Пусти улици, разпилени останки от домове и съдби, чувство на отчаяние, примирение и безпътица - това представлява Мизия около три месеца след наводнението, отнело живота на двама души и съсипало бъдещето на стотици, видя екип на БГНЕС.
Няколко дни преди зимата да дойде в Мизия, по-голяма част от засегнатите от наводнението къщи стоят празни. Собствениците им са напуснали града или живеят при близки в по-високите части. Малцина са онези, които всеки ден идват до някогашния си дом и се опитват да разчистят останките. Отпуснатите до този момент средства отдавна са изчерпани. Времето сякаш е спряло, медиите и официалните лица идват все по-рядко, а надеждата е приглушена от чувството на отчаяние и примирение.
Вълната удари първо мен, беше три метра, събори къщата и днес всичко е под руините, разказва Тончо Берчев, един от най-пострадалите граждани на Мизия. Дядо Тончо не крие, че е много благодарен за получените до този момент средства - 325 лева еднократна помощ от държавата, 350 лева като ваучер за строителни материали от Българския червен кръст и 945 лева на ръка - помощ от смс-и.
Пред камерите 70-годишният мъж споделя надеждите си, че една от първите задачи на новото Народно събрание ще бъде промяна на законите, касаещи обезщетенията, за да се извършат на пазарни цени, а не по данъчна оценка. Основание за надеждата му дава личната ангажираност по темата на главния прокурор Сотир Цацаров, но когато камерата е изключена признава, че през годините е чувал достатъчно неизпълнени обещания от всевъзможни държавни фигури и вече не вярва в тях.
Страхът и примирението от камерите е типичен за всички жители на Мизия, с които се срещаме. Нямат нито сили, нито желание да бъдат гневни. В личните разговори не крият отвращението си от всички политици и държавници, но пред камерата запазват добрия тон, защото все пак се надяват на някаква помощ.
"Виновен, както винаги, в тази държава няма. Няма виновни. Говори се, че тези язовири са на областния управител на Враца, който до този момент нито веднъж не се е мяркал в Мизия - вероятно го е страх", разказа дядо Тончо. С мъка споделя, че на тази възраст няма как да поправи къщата си без чужда помощ, която също струва пари. За да се извозят останките от неговата къща са необходими поне 20 курса на камион, а един курс струва 50 лева. "Не знам какво ще бъде. В момента живея в къщата на сестра си, която е в по-високата част на Мизия и не беше залята", каза дядото. Зимата ще прекара в село до Габрово, предоставена на децата му от техни приятели.
"Водата беше от баир до баир. Това не е наводнение - това е потоп. В двора ми имаше няколко шарана и всичко това идва от язовирите, взети на концесия, за да падат пари и да продават риби. Няма контрол, няма отговорност и това затърка цяла Мизия", отчаяно споделя Тончо Берчев. Запитан дали има представа чия собственост са тези язовири дядото вдига рамене и отново посочва докъде е стигала придошлата вода.
Три седмици след трагедията къщата му е посетена от еврокомисар Кристалина Георгиева. "На такива хора, като този дядо, трябва да се помогне", отсекла при посещението Георгиева. Питаме го дали помагат, а отговорът е... "не знам, ще видим". Получените помощи отдавна са свършили и в момента разчита на своята пенсия в размер на 300 лева и на тази на съпругата си - 145 лева. "Тежко ми е, много ми е мъчно. Събирал съм това цял живот", с насълзени очи признава дядо Тончо и отново се обръща към купчината останки, която някога е била негов дом. Отначало го е било страх да дойде сам до къщата си, за да не припадне от мъка. Потвърждава, че много хора са си заминали от мъка в дните след потопа. "Трагедия" е единствената дума, с която успява да завърши своя разказ.
"Ще се борим някак си, колкото може. Ако не може, ще бягаме да се спасяваме поне за зимата", сподели пред екипа на БГНЕС 53-годишният Дилян Деков. Неговата къща не е кирпичена и остава цяла, но се намира в един от най-ниските райони на Мизия и е тотално наводнена. Почти три месеца след приливната вълна Дилян се опитва да извърши пълен ремонт, за да живее у дома си през зимата. "Беше ужас. Един човек мина и се развика, че идва вода, след което се разбягахме и се спасихме", спомня си Дилян. В момента живее в жилищна кооперация при близки в по-високата част на града, но всеки ден е при своята къща и прави опити да я ремонтира. Страхува се от вандали, които ще използват разрухата, за да крадат.
Данъчната оценка на къщата му е сред високите в града - около 8000 лева, тъй като къщата е по-нова. Не се надява да получи подобна сума, а дори тя няма как да му стигне за основния ремонт и мебелите, от които се нуждае наводненият му дом. Дворът също е напълно съсипан, но все пак оцеляват две прасета, радва се Дилян. Въпреки трагедията успява да запази състояние на духа и дори намира сили да се усмихва и шегува с ужаса, който е сполетял него и съгражданите му.
Питаме го дали очаква да бъдат посочени виновни за трагедията. "Няма да има, как ще има? Ако наводниш един апартамент може и да те осъдят, но за цяло село виновни няма", каза ни 53-годишният мъж. На въпрос на кого са били язовирите - убийци отговаря лаконично: "На хора. Не на случайни хора". Не вярва да получи информация кои са тези хора и се примирява, че теглото пада върху обикновените жители на Мизия.
"Пустош. Можеш да минеш гол и няма кой да те види", шегува се Дилян Деков. Преди да се разделим ни казва простичко: "Борим се сами да си оправим къщите. Не искаме милиони, за да живеем като лордове и да ходим на почивки. Искаме си домовете и да има къде да живеем, това е".
