Връщат разпределението за лекарите

Разпределение след дипломирането, подобно на това от соцвремената, ще позволи на младите лекари да специализират практически. Предлага се още малките болници да обучават специализантите в първите две години, а след това да ги изпращат за още три в някоя от университетските или в големите многопрофилни болници.

Тази възможност за задържане на докторите по места и обезпечаването на лечебните заведения в малките градчета с медици ще предложат от Българския лекарски съюз (БЛС) да бъде включена в екшънплана към Националната здравна стратегия за периода 2014 - 2020 година. В него ще бъдат описани всички мерки и срокове, с които ще се изпълнява стратегията. Тя ще бъде обсъдена днес на здравната комисия в Народното събрание не само от депутатите, но и от представители на съсловните и пациентските организации, съобщи за „Монитор" заместник-председателят на БЛС д-р Юлиан Йорданов.

Идеята е обучението по специалност да започва в болници, които макар и малки, ще имат оторизирани лекари за такова обучение.
Тези медици ще играят ролята на супервайзери. Така младите лекари не само ще специализират, но и ще работят на щат и получават заплата в малката болница в първите две години от обучението си. Когато пък след този период продължат да специализират останалите три години в университетска или многопрофилна в големия град, ще могат да си запазват работните места и да се връщат след това като специалисти в лечебното заведение, от което е тръгнала професионалната им кариера.

Сега специализантите плащат обучението си, като за годините, в които учат специалност, нямат възможност да работят на щат. Само малка част от болниците им плащат минималната за страната заплата или им дават по някой лев под формата на плащане за дежурство или хонорар.
Лекарите и медицинските сестри са най-много на глава от населението в България. Те са повече от средното за Европейския съюз, става ясно от проекта на Националната здравна стратегия. Те обаче не са на правилните места, не са разпределени равномерно, каза още зам.-председателят на БЛС д-р Юлиан Йорданов.
Според стратегията, в която са залегнали данни от Националния статистически институт, през 2012 г. (от когато са последните данни на НСИ) на трудов договор работят 28 643 лекари, 47 806 медсестри и специалисти в общо 339 болници, диспансери, онкоцентрове и психиатрии. Това означава, че на 100 хиляди човека се падат 393 медици при средно 333 за ЕС. На 100 000 се падат по 663 болнични легла, докато средната стойност за ЕС е 545.
Специалистите обаче са концентрирани в големите болници, като има цели райони, където няма квалифицирани лекари, не достигат и джипитата.

Най-остър е дефицитът на анестезиолози, епидемиолози, съдебни медици, но вече се забелязва недостиг и на педиатри.
Зам.-председателят на БЛС д-р Юлиан Йорданов препоръчва в стратегията да се разпишат конкретни мерки как ще бъдат обезпечено населението и в най-отдалечените райони на страната с необходимите общопрактикуващи лекари. Според него най-приемлив е вариантът кметствата да осигуряват безплатно кабинети и жилища за джипитата, които не са местни и искат да отидат там. С такива екстри сега в Германия задържат докторите и привличат нови, включително и от бедни страни като България, Румъния и Словения.
Общински поръчки за специалисти

Специализанти по медицина да се обучават не само по държавна и частна, но и по общинска поръчка. Това е една от мерките, предвидени в Националната здравна стратегия за периода 2014-2020 г., целяща да преодолее дефицита на специалисти в различни региони на страната. Така общините, подобно на държавата, ще могат да отпускат стипендии и да осигуряват места за работа на лекарите, след като те придобият специалност. Същевременно, лекарите от своя страна ще се връщат да работят в общинските болници и диагностично-консултативните центрове, вместо да стягат веднага куфарите за чужбина. Според първоначалните разчети първите специализанти на издръжка на общините биха могли да започнат обучение от 2016 година, като дотогава бъде променена нормативната база за специализациите.
В стратегията се предвижда колежите към медицинските университети да увеличат приема за обучение на медицински сестри, за да се постигне европейският стандарт един лекар да бъде обслужван от две медсестри. Сега една сестра в средно голяма болница е помощничка на трима, дори на четирима доктори.
Безплатни протези за пенсионерите

Безплатни зъбни протези за пенсионерите и повече средства в здравната каса за зъболечение на хората с ракови заболявания и диабет, които предвид на терапията им със силни лекарства, се нуждаят от по-добра орална хигиена и дентална грижа. Това да залегне в екшън плана за изпълнение на Националната здравна стратегия (2014-2020) ще поискат по време на обсъждането от Българския зъболекарски съюз, съобщи неговият председател д-р Борислав Миланов. По 251 млн. лева са необходими за безплатното обезпечаване на денталните услуги за възрастните хора.

Сумата не е малка, затова на първо време може да се потърси финансиране за безплатното зъболечение на пенсионерите от 70 години нагоре и тези по болест с ракови заболявания, диабет или друга инвалидизираща болест, коментира д-р Борислав Миланов.

Той припомни, че българската нация е с най-развалени зъби и че само 25% от населението може да си позволи да ходи редовно на зъболекар.
Държавата няма грижата сега за зъболечението на хората в неравностойно положение. Такива са психичноболните, например, които не се сещат да отидат да си оправят зъбите, но и нямат средства. Те да бъдат включени в пакет за социално слаби, предложи още д-р Миланов. По думите му осигуряването на безплатна стоматологична помощ за бедните, пенсионерите и засегнатите от някои заболявания, може да стане чрез финансиране по европейски програми.

Станете почитател на Класа