Имало една държава, в нея управниците създали орган с изследователски функции, чиято работа била да се произнася по бюджетите и макроикономическите прогнози на правителството.
Ако се окаже, че този орган не вярва на правителствената прогноза, или критикува проектобюджета като неизпълним, то доверието в тях е трябвало да се срине и да се преработят. Сега си представете, че начело, или поне в редиците на такъв орган се назначи човек, известен с това, че именно в експертното си качество е съставял наукообразни публикации с подправени данни и крайни резултати, целящи да обслужат частни интереси, а не тези на обществото, като консуматор на публикациите. Сега си представете, че обхватът на публикациите е имал глобална тежест, влияел е на инвеститорски преценки, а манипулациите са извършвани съзнателно.
Сега спрете да си представяте. Пренесете се в българската реалност, където съставът на Независимия фискален съвет, чийто мандат е изтекъл предстои да се осъвремени. И за негов председател политически сили от коалицията възнамеряват да номинират бившият финансов министър на България Симеон Дянков. Няколко независими източника на „Гласове“ потвърдиха новината. След като губи позициите си в Световната банка, миналата година Дянков намекна, че за него би било чест да оглави БНБ, но не намери политическа подкрепа. Сега обаче имало нагласи сред партиите в коалицията да му предложат пост.
Какво е общото на хипотезата в първия абзац и новината за Симеон Дянков ли? Преди четири години Световната банка публикува доклад, изготвен по нейна поръчка от една от най-престижните адвокатски кантори в света, който сочи Симеон Дянков като движеща сила зад манипулациите в доклада Doing Business. В десетките хиляди страници, събрани по темата, попадат и интервюта с подчинени на Дянков, които твърдят, че той ги е заплашвал и тормозил, само и само да въвеждат данните по такъв начин, че последващия алгоритъм в модела да класира една държава по-напред от друга. Бившият финансов министър на България е плашил експертите с прекратяване на кариерното развитие и е внушавал невъзможност за тях да го заобиколят, заради силните му позиции на върха на световната банка.
Толкова силни позиции, че заради него Кристалина Георгиева, едва се отърва да не загуби мястото си на президент на МВФ, когато стана ясно, че Дянков си е разигравал коня, точно по времето, когато тя бе начело в Световната банка и скандалът я застигна на новото й работно място. Много интересно и дали президентът на САЩ Тръмп ще продължи да работи с Георгиева начело на МВФ.
Самото създаване на Независимия фискален съвет идва в отговор на дефицита, който създаде (пак) Симеон Дянков, като закри Агенцията за икономически анализи и прогнози, когато експертите й отказаха да валидират с експертност твърденията на министъра.
При една от оперативките преди Агенцията да се разпусне всичките й служители са поканени на среща с министъра в Зала „Колегиум“ на Министерство на финансите, която има вътрешна връзка с министерския кабинет. След като го чакат половин час в 17:30 първо последният ръководител на агенцията Калоян Ганев напуска залата, а след това и останалите.
Всичко казано до тук са факти. Тези факти показват отношението на Симеон Дянков към експертите и към интелектуалния им труд, както и инструментите, с които е склонен да си послужи, когато някой му са опъне и каже, че нещата не може да се случат както той иска.
Единственото хубаво нещо на такова назначение би било, че фискалният съвет съзнателно се поддържа като девета дупка на кавала и дори не може да си поръча повече хартия за принтиране без да мине през общата администрация на Народното събрание. Както се казваше във вица, че инструктажът на съветския космонавт е кратък: „храни кучето и не пипай нищо“, в случая със съвета Симеон Дянков няма да има какво да пипа, освен да провежда телефонни разговори за държавна сметка.
Идеята за създаване на такава институция е добра. Аналитичните материали, които създава предвид ресурсните и организационните си ограничения са на добро качество. Макар формално съветът да е спазил изискването си да се произнесе по проектобюджета на Людмила Петкова, който беше изтеглен, е показателно, че институцията не служи като арбитър в днешните спорове колко сериозно е положението с бюджета. Да, няма мандат за подобна роля, но ако имаше, днес можеше да е изключително полезен.
Когато политиците, в чиито глави се върти идеята да номинират Симеон Дянков, се свържат с него с подобно предложение, дано самият той да има минимално усещане за ирония и да си даде сметка какво ще е да оглави орган, създаден за да компенсира закритата от него Агенция за икономически анализи и прогнози и експертната празнота, която решението му отвори. Дано има минимално усещане и за срам и не кара публиката да отпише фискалния съвет като надежден източник, което ще се случи, ако го оглави след скандала в Световната банка. А дано, но да видим.
Автор: Стефан Антонов
