Политическата криза довлече много популизъм, отрезвяването ще дойде след преспиване или след удар в стената. Връщането към нормалността ще е болезнено или за тези свикнали да се плащат разумни данъци или за тези, които решиха че могат да забогатеят за сметка на заеми, казва бившият финансов министър
Още акценти:
Едно правителство, което носи политическа отговорност, може да предложи след няколко месеца бюджет с перспектива и политическа логика. Служебното не можа
Надявам се, че министерството на финансите е предложило да пипне резервите на БНБ от невежество, в противен случай ще реша, че някой там саботира приемането ни в еврозоната
Новото правителство трябва да е с голяма легитимност, голяма подкрепа и голяма експертиза. Нашата администрация е слаба и няма капацитет да обучава самозвани управленци, пък били те и добронамерени шарлатани
Предлагането на данъчна амнистия е отчаян ход на правителството да представи числова версия на бюджет
Заради Асен Василев се наложи в определени моменти парламентът да пази фиска от финансовия министър, а не, както обичайно, е обратното
- Май за първи път централната банка критикува толкова остро финансов министър, г-н Горанов. Ако бъде приет в този му вид, наистина ли ще се върнем в 1998 г., когато държавата преразпределяше 46% от БВП и текущи бюджетни разходи в размер на 38,2% от БВП. Обяснете защо е опасно?
- Позицията на централната банка е естествена, с предложените мерки правителството в отчаян опит да запълни хазната посяга на финансовата система. Отказаха се да декапитализират търговските банки чрез свръхоблагане, но явно липсата на решителност по отношение на разходите и приходите ги накара да са смели в територия, в която финансовите министри не трябва да припарват, особено във валутен борд – капитала на централната банка. Ако целта е влизането в еврозоната, последното нещо, което трябва финансовият министър да поставя под съмнение, е стабилността на банковата финансова система. Реакцията на БНБ е даже умерена и закъсняла, защото ерозията на фиска започна още в 2021 г. и всички сме виновни за това. Разбира се, Асен Василев е главният герой.
- Вие отдавна предупреждавате, че поддържането на устойчив дефицит дори около 3%, за да е спазен формално критерият за еврозоната е пряк път към по-високи данъци и нов дълг. "Четете" ли това в бюджета на Петкова?
- Концептуално погледнато, поддържането на дефицит в бюджета е буфер, който държавите могат да използват, за да влияят на икономическия цикъл и да реагират на критични ситуации, които са непредвидими и са извън контрола на правителството. Смята се, макар че ситуацията при нас от последните години ме кара да се съмнявам, че в период на застой на икономическата активност в частния сектор по-големите разходи на правителството могат да компенсират намалелите инвестиции и потребление и да преведат икономиката гладко през неравностите на икономическия цикъл. Оказва се обаче, че независимо че държим стабилно превишение на разходите над приходите последните четири години, не сме изненадата на Европа по икономически растеж. На въпроса ви в бюджета на Петкова се чете отчаяние. Единственото достоверно число в него се съдържа в заглавието и обозначава годината, за която се отнася – 2025. За съжаление, отново повтарям, случващото се с публичните финанси не е новина, то е резултат до голяма степен от политическата криза, която стартира с един юмрук. Не е новина, че основната критика за това състояние трябва да се отправи към Асен Василев. Той е умел комуникатор, формално изгражда смислени словесни конструкции. Заради него се наложи в определени моменти парламентът да пази фиска от финансовия министър, а не както обичайно е обратното. Няма страх от истината и лесно сменя числителя и знаменателя, за да му излезе дробта. Дори рискува здравето на роговиците си, когато иска да изглежда по-убедителен. Това не са качества на почтен политик, но никой не е съвършен.
- И според вас ли проектът е цялостна промяна в провежданата до момента икономическа политика, основана на ниски данъци, подкрепящи икономическия ръст и балансиращи пазара на труда? Ако това е така, дали един служебен кабинет трябва да прави подобна промяна?
- Аз започнах работа в министерството на финансите, когато министър беше Муравей Радев, а зам.-министър, координиращ бюджета, беше сегашният управител на централната банка Димитър Радев. Правя тази уговорка, защото тогава, а и много след това имаше ясно установена доктрина, изстрадана и при разриването на руините на финансовата система на държавата през 1996-1997 г., и после, когато трябваше да се гради. Горе-долу тогава се зароди консенсусът, че таванът на разходите като дял от БВП, който се преразпределя през бюджета, не следва да надхвърля 40 на сто. Неслучайно това е и едно от фискалните правила, заложени в Закона за публичните финанси. Драстичното надхвърляне на тази параметрична зависимост има поне две измерения. Необходимост от промяна на данъчния модел и предоговаряне на обществените отношения. Има държави, които изземват 50-60 на сто от произведеното в икономиката (БВП) и политиците решават вместо хората как да се харчат парите им. Това обаче изисква огромно обществено доверие в политическата система и високо качество на управление от страна на правителството. Колкото повече има недоверие и съмнения за корупция, толкова преразпределителната роля на държавата трябва да бъде потискана. По тази причина драстичното увеличение на разходите води до промяна на данъчната политика и оттам на всички обществени отношения. Със сигурност служебни правителства не трябва да взимат подобни решения, особено след като и малкият политически товар, който носят с назначаването от президента, беше размит и те в момента са политически безадресни. Това не променя темата, че преди да се приеме бюджет с разходи над 40 на сто от БВП, трябва първо да се проведе дебат за ролята на държавата и данъчната система. Сегашната данъчна система може да понесе, заедно с европейските фондове, до 40 на сто от БВП разходи по бюджета. Всичко, което си поискаме повече, е назаем или за сметка на по-високи данъци!
- Оказва се също, че с такъв разчет за държавните финанси еврото може да се окаже не на един критерий разстояние, а на цели два - дефицит и инфлация. Виждате ли и вие тази опасност и късно ли е да бъде избегната?
- Никога не сме били толкова близо до влизането в еврозоната и същевременно рисковете да се отдалечим с поне няколко години от влизането са реални. Не бива да допускаме да отлагаме правилните решения за България. Със сигурност има вариант да се състави бюджет, който да звучи убедително за нашите партньори. Съставянето на смислен бюджет минава през реалистични допускания за приходите и непопулярни решения за разходите. Нищо не налага това, което се случва в разходната част на бюджета, особено в сегашната икономическа обстановка.
- Пълнят ли еднократни мерки хазна? Защо е по-добре да не се прибягва до данъчна амнистия? Прави ли се услуга на мръсни пари с такава мярка?
- Еднократните мерки не провалят хазната, но не я и пълнят. В годините, когато работех в Министерството на финансите на по-високи позиции (заместник- министър и министър), винаги съм споделял мнението, че еднократните мерки имат смисъл, когато преследват дългосрочна цел. Пример за това е, когато се съгласих и ангажирах с намирането на ресурс за закупуването на първите осем самолета F-16, блок 70 от правителството на САЩ. Сделка, която не беше заложена в бюджета за 2019 г. и беше доста сериозна като финансов ангажимент, но постигаше поне две дългосрочни цели. Установяване на стратегическо партньорство със САЩ и стартиране на модернизация на ВВС. Другият технически риск, който не е за пренебрегване, е възможността Европейската комисия или Евростат да отбележат тези мерки като еднократни и да ги премахнат от преценката за спазването на критериите за дефицита и дълга. По-конкретно на въпроса за данъчната амнистия, това е, отново ще използвам силни думи, но времето е такова, подобен подход е отчаян ход на правителството да представи числова версия на бюджет. Амнистията е инструмент за еднократно налагане на компромис с правилата на поведение, който има житейска логика при съществена промяна на обществените отношения. Примерно да амнистираш въоръжени групи, участвали в насилствени действия, целящи промяна на държавното устройство или установения обществен ред. Сиреч хора, които са правили революция. Да използваш амнистия в мирно време, е непродуктивно, а в конкретния случай и вероятно безрезултатно. С кой аргумент ще обясниш на добросъвестните, които си плащат, а дори и на тези добросъвестни, които са отложили обективно плащането, защото са затруднени, че са били справедливо третирани от държавата? Що се касае до прането на пари и дали с подобна мярка се дава пространство за легализирането на мръсни пари - подозренията остават.
- Тежка е критиката към искането за вноска от 1 млрд. лв. от БНБ. Пряка намеса ли е във финансовата независимост на централната банка? Да добавим – и заплаха ли е за стабилността на борда, който забранява БНБ да финансира правителства? Какви могат да бъдат последствията?
- Надявам се, че министерството на финансите е предложило подобна мярка от невежество, в противен случай ще реша, че някой там саботира приемането ни в еврозоната. Да се стремиш да влезеш в еврозоната и в същото време да декапитализираш централната си банка в нарушение на първичното европейско законодателство и на собствените си закони, а и в разрез с необходимостта да се увеличи капиталът на БНБ, е небалансирана логическа конструкция.
- И стигаме до въпроса - какво да се прави? Вървим ли към дългова спирала с все по-скъп дълг – и държавен, и частен, с вторични негативни ефекти върху икономическата активност?
- Няма еднозначен отговор. Със сигурност това, което най-наивно и добронамерено се предлага като бюджет, не е решение и не следва да се подпечатва с държавния печат. Аз застъпих тезата, че трябва да се предложи бюджет на всяка цена и сигурно дебатът си струва, но почвам да смятам, че промяна в закона за публичните финанси, която да запълни липсващите отговори какво се случва без бюджет в началото на 2025 г., също е вариант.
Едно правителство, което носи политическа отговорност, може да предложи след няколко месеца бюджет с перспектива и политическа логика. Това служебното не можа. Дотогава нека всеки политик се замисли, защото вината е и на Людмила Петкова. Тя каза има проблем, ама аз ще го реша. Не го реши и ни загуби няколко месеца за дебат в обществото. Вината не е нейна, тя не може да плати политическа цена, защото не е политик, но се ядосвам, че горим кадри на финансите и като нея, и като Росица Велкова, и като Маринела Петрова, които не са безброй. Ще дойде време да търсим хора за "Раковски" 102 - МФ, от "Раковски" 108 – НАТФИЗ.
- БНБ настоява за дефицит под 3%, но и за предпазен буфер, който да го гарантира дори при по-ниска икономическа активност и несъбиране на планираните приходи. И според вас ли заложените 20 млрд. допълнителни приходи са нереалистични?
- Според мен 7-8 млрд. са пожелателни в приходната част на бюджета. Никога не сме имали толкова несполучлива числова комбинация с толкова претенциозно заглавие.
- Защо все се бавим с драстично орязване на разходите, където май е разковничето? Време ли е да замразим доходите, или има и друга формула?
- Когато има относително нормална и предвидима икономическа среда, а бих казал, че българската икономика в контекста на предизвикателствата в международен мащаб се справя и имаме, макар и неорганичен икономически растеж, не трябва да сме разточителни. На всеки му се иска да станем по-богати по-бързо, но това не става със заклинания или с нормативни актове. Що се отнася до разходите, те не бива да се увеличават неразумно и не навреме. Стигне ли се до орязване на разходите, без извънредни събития, значи се поправят грешки от миналото. Политическата криза довлече много популизъм, отрезвяването ще дойде след преспиване или след удар в стената.
- Инфлацията? Остава ли като неизпълним критерий, или все още има надежда да го покрием? Не са ли виновни и честите избори за нея, след като политиците ни се надпреварват да обещават и така да "пробиват" хазната?
- Надявам се, скоро, буквално тези дни, да изпълним критерия за ценова стабилност. Със сигурност до голяма степен вина за по-високата от тази в еврозоната инфлация имат вътрешнополитически фактори. Нека си припомним позицията на Международния валутен фонд от пролетта на тази година, в която заяви, че бюджетът за 2024 г. е експанзионистичен и в този смисъл проинфлационен. Със сигурност политическата криза допринася за несигурността на ситуацията. Искам обаче да напомня, че единственият министър на финансите в редовно правителство, и то неведнъж, след мандата на ГЕРБ се казва Асен Василев. И да, ГЕРБ има вина за това.
- Каква ще бъде съдбата на този бюджет в парламента? "Преработеното му издание" може ли да отстрани някои от рисковете, или е по-добре да караме със сегашния до март?
- Отново повтарям, аз бях привърженик на внасянето на бюджет от страна на правителството и не защото само то може по конституция да го внесе, а защото очаквах да стане смислен дебат, какво правим с парите на хората, и да вземат да се стреснат политиците в парламента и да се съобразят с финансовите и фискални реалности. Лошото е, че ръководството на министерството на финансите в опит да угоди на всички - и чужди, и свои, представи една числова бъркотия, която се подиграва с поколения живи хора, прекарали половината си живот на улица "Г. С. Раковски" 102. Извън емоциите, мисля, че това, което е предложено от Министерството на финансите, не трябва да става бюджет, защото не е. Бюджетът е финансово-правна рамка за преразпределение на обществени ресурси и е най-висшето проявление на доверие в обществото. Моментът, в който гражданите макар и по принуда си дават ресурсите на политиците, за да вземат те решения вместо тях, е еманацията на държавността. Тук числата не са верни, хората са подведени.
- Ще има ли скоро редовен кабинет и ще има ли куражлия финансов министър, който да се справи с това предизвикателство?
- Куражът в политиката трябва да бъде предхождан от знанието и опита. Това, което искам да кажа, е, че ще боли, връщането към нормалността ще е болезнено или за тези, които са свикнали да се плащат разумни данъци, или за тези, които решиха, че могат да забогатеят за сметка на заеми. Политическата цена изисква жертви. Най-силното качество на човека е страха и способността да го управлява.
Борисов го е правил, но според мен след лятото на 2020 г. вече е разочарован. Със сигурност правителството трябва да е с голяма легитимност, голяма подкрепа и голяма експертиза. Нашата администрация е слаба и няма капацитет да обучава самозвани управленци, пък били те и добронамерени шарлатани.
Владислав Горанов е завършил математическа гимназия, магистър по икономика. Започнал кариерата си във финансовото министерство през 2001 г. като експерт. От ноември 2014 до януари 2017 г. и от 4 май 2017 до 23 юли 2020 г. е финансов министър. От август 2009 до април 2013 г. е заместник финансов министър. За кратко депутат в 42-ото Народно събрание, което напуска сам през февруари 2014 г. На 29 юни 2018 г. с управителя на БНБ Димитър Радев подават писмо за намеренията на България за присъединяване към ЕРМ-2 и Банковия съюз
Източник: "24 часа"