Правителството си е прибрало онези 1.2 милиарда лева от набирателната сметка към регионалното министерство, които внесе с постановление преди края на миналата година и счетоводният резултат е намаление на инвестиционните разходи за тази година.
Без тази поредна счетоводна манипулация бюджетът към края на февруари нямаше да завърши с излишък от един милиард лева, а с дефицит от 300 милиона лева, което е със 100 милиона повече спрямо дефицита миналия февруари.
„Заради тази счетоводна операция през месец февруари 2024 г. следващите месеци капиталовите разходи ще са отрицателна величина“ коментира експерт по публични финанси, бивш служител на финансовото министерство. Като цяло, задържане има в инвестиционната програма на правителството, която беше представена като гордостта на този бюджет. Разходите за инвестиции за януари 2024 година са едва 11 милиона лева, или с около 120 милиона по-ниски от същия период на 2023 година, когато действаше удължителен закон за бюджета.
Действието отразява провала на финансовото министерство да изпълнява бюджета си и опит истината да се скрие колкото може по-дълго време. И докато финансовият министър Асен Василев ни убеждава, че всичко е както трябва и вади данни към 19-о число на месеца (прецедент, наблюдаван досега само в първия месец от министерстването на Симеон Дянков), бюджетът за пореден път се превръща в стъкмистика, която не отразява коректно процесите в икономиката.
Ако всички политически партии знаеха, че приходите не достигат, това щеше да е сигнал за анализ – приходната администрация ли не работи, или Асен Василев залага приходи, които са неизпълними. От подробните данни за януари тази година виждаме, че приходите от ДДС са само с 61 милиона лева повече от тези за същия период на миналата и все още са под нивото на януари 2022 година – с 45 милиона лева.
С действията си в момента Василев внушава, че проблемите са в приходната администрация. Сливането на митниците и Националната агенция за приходите отразява недоволство, макар и то да не се признава публично. Няма обаче никакво доказателство, че проблемът ще се реши чрез окрупняване. Говори се, че опитва да слее бургаската териториална дирекция на НАП с тази в Пловдив и да влее великотърновската към тази във Варна. Отново действие, чиято обосновка е неясна почти толкова, колкото и резултатът от евентуалното й предприемане.
През есента на 2021 Народното събрание прие първия бюджет на Василев, във последните му дни като служебен министър. През декември същата година, вече като редовен министър, той пое отговорност и отхвърли проектобюджета на служебния министър Валери Белчев, за да прокара собствен през февруари 2022 година и само пет месеца го актуализира към по-голям дефицит и допълнително теглене на заеми (същото, което предложи Белчев, но Василев се смяташе за велик и не му повярва).
Бюджетът за миналата година приключи вероятно в рамките на трипроцентовото ограничение (да видим колко голям ще е БВП, като излязат резултатите), но за да се случи това Василев обезкърви държавните енергийни дружества, изтегли свръхдивиденти, откъдето можа, забави възстановяване на ДДС и намали текущите разходи с три милиарда лева, оставяйки куп доставчици на държавните ведомства да си чакат парите през тази година. Нито един от планираните му големи приходоизточници обаче не се изпълни. От ДДС, от Данък „Печалба“, видяхме трескави опити за три месеца да се компенсира неизпълнение, формирано през цялото деветмесечие преди това. И резултатите бяха напрягане на системата, а не повишаване на събираемостта. Извънредният му данък за облагане на газовия транзит накара иначе приятелски настроената към нас Унгария почти да се присъедини към противниците ни и да наложи вето върху присъединяването ни към Шенгенското пространство.
Оказа се, че финансовото министерство е изтеглило и 2.1 милиарда лева от Фонда за гарантиране на устойчивостта на енергийната система. Първо 1.3 милиарда, а после още 840 милиона лева.
Всичко това прилича повече на гаражна разпродажба и плащане на разходи за парно със средства от спестовните влогове за образование на децата в едно семейство, отколкото на бюджетна процедура. Вместо приходите да се планират предварително, държавните предприятия, също както и частният бизнес да знаят какво ги очаква и работата им да не се съпътства от държавно-генериран стрес, Асен Василев за пореден път скрива неспособността си да състави и изпълни бюджет по нормалния начин, прехвърляйки проблемите върху частния сектор и различни бушони в държавното управление.
