Досега основният въпрос в бюджетната процедура беше дали прогнозата за приходите е реалистична и доколко те ще се съберат, след като по базово залагане разходите трябва да ги надвишават с 3% спрямо БВП и поради това всяко неизпълнение би означавало свръхдефицит ( и отлагане на еврозоната с поне година-две).
От края на миналата седмица водещата тревога е дали и разходите не са неадекватни на фона на това, което се задава. Причина е влошаването на икономическата ситуация, което се разгръща все по-видимо и липсата на каквито и да е корективи в бюджета, с които да се реагира.
Данните на Националния статистически институт показват, че брутният вътрешен продукт през третото тримесечие расте едва с 0.4% спрямо второто и с 1.8% спрямо лятото на миналата година. Стойностите накараха едни от най-сериозните български икономисти да се усъмнят, че НСИ са манипулирали данните под натиск от управляващите, защото в противен случай би станало ясно, че България навлиза в рецесия. За да се обяви такава икономистите предпочитат да се отчетат поне две тримесечия със спад в икономиката, какъвто е примера в Германия – основен търговски партньор на страната ни. За България, въпреки споровете за достоверността на данните е ясно, че развитието ни зависи от представянето на европейската и в частност на германската икономика. И ако на Запад нещата са зле, рано или късно проблемите тук ще започнат.
Въпреки, че точно през разходите се вижда дали и как държавата работи за смекчаване на икономическите шокове, в проектобюджета продължаваме да наблюдаваме разходна структура, като за година на ускорен икономически растеж и дори прегряваща икономика. По-конкретно, прогноза е за растеж от 1.8% през тази година и ускоряването му до 3.2% догодина. За спад на безработицата до 4% и средно увеличение на заплатите с 11%, по всичко личи, че мисълта за негативен сценарий не е занимавала партиите, които ще гледат бюджета на второ четене в идните дни. Само за справка – един процентен пункт допълнителна безработица, означава 28 000 души без работа. В момента безработните са с 42 хил. души повече от прогнозата за догодина, а това означава (при допускане за обезщетение от 1200 лв. на месец, каквото се пада при средната работна заплата) 51 млн. лв. месечни разходи за обезщетения.
На годишна база всеки допълнителен процентен пункт безработица би изискал допълнителни разходи за обезщетения в размер до 612 млн. лв. Три процентни пункта покачване на безработицата крият потенциал да увеличат социалните разходи с цял процент от брутния вътрешен продукт. За справка, предишната криза увеличи безработицата с шест процентни пункта.
Ако проектбюджетът бе съставен с балансиран бюджет, то именно кризисните разходи щяха да го тласнат към дефицит. Сега обаче дефицитът така или иначе е заложен на критичната стойност от три процента спрямо брутния вътрешен продукт и то при залагане за икономически растеж и всяка реакция би означавала или свръхдефицит, или поредна година със съкращаване на държавни инвестиции, заради социалните плащания.
Нещата силно напомнят за есента на 2008 година, когато беше ясно че проектобюджетът за 2009 е твърде оптимистичен за това, което се задава. Неговата философия също беше щедра – повече за пенсии, малко повече за заплати, много инвестиции. Проблемът беше в това, че приходите няма да се изпълнят и въпросът беше на какъв дефицит ще излезе България.
Добрата новина бе, че като държава с второто най-ниско отношение на държавен дълг към брутния вътрешен продукт (тогава едва 15%) страната можеше спокойно да понесе година, или две на бюджетен дефицит, и дори на свръх дефицит. И макар да не си го признаваха, партиите от тройната коалиция водиха именно такава политика, спокойни, че три години преди това бяха трупали излишъци от над три процента спрямо БВП. Тогава обратът настъпи с идването на Симеон Дянков и фиксацията по приемането на еврото. Спирайки плащанията към изпълнителите на държавните инвестиции, неграмотно забравящ, че Брюксел мери бюджетното изпълнение на начислена вместо на касова основа и поради това се фокусира освен в реалните плащания и в издадените фактури и просрочията по тях, Дянков съсипа една работеща икономика, причини стагнация и удвояване на безработицата.
За да не се стигне дотук, както между другото е ставало винаги, държавата си затваря очите пред масовите трикове на работодателите да принуждават служителите си да напускат. Промени в работните смени, които правят невъзможно отиването, или прибирането с градски транспорт и изискват собствена кола, или такси. Промени в работните места и други подбутвания карат хората сами да напускат, смятайки, че икономиката върви и лесно ще си намерят работа. Крайният резултат е, че напусналите, за разлика от съкратените, получават твърда минимална помощ, а не справедливо обезщетение за безработица, което помага на държавата да спести две трети от потенциалните си разходи.
Още по-тревожно е, че безработицата расте в онези сектори, които свикнахме да приемаме като носители на растежа – производство на компоненти за автомобилната индустрия, центрове за обслужване на клиенти, развойни центрове на компании в сектора на информационните технологии. Движещите сили зад уволненията са спадналото търсене и навлизането на изкуствения интелект, който парадоксално, не започна да замества толкова ударно бачкаторските и администраторски професии, а вместо това се обърна и започна да изяжда своите създатели – заетите в информационните технологии.
Трансформациите в сектора на информационните технологии създават риск от възникване на структурна безработица – хора, за чиито умения няма търсене и се налага да търсят преквалификация. Въпросът за тях е към какво ще се преквалифицират и как ще приемат, че доскоро са били каймакът на трудовия пазар, получавали привлекателно заплащане, глезотии като игрални зали на работното място, карти за фитнес и дни за работа извън офиса.
В момента не само България, но като цяло и Европейския съюз се намират в нещо като прогностичен вакуум. Есенните прогнози на Международиния валутен фонд и Европейската комисия вече са остарели и неактуални от текущата информация, която бълват статистическите служби в по-нормални страни от нашата. Следващите прогнози се очакват между февруари и април и тогава може да се очаква някаква форма на колективен отговор – ЕС, МВФ, ЕЦБ и т.н.
Това, което тормози големите институции е дали поскъпването на парите в следствие на лихвените увеличения и отпадането на енергийните помощи не потискат твърде сериозно бизнес активността и може ли сегашната рецесия в западноевропейските страни да се преодолее без ново печатане на пари, с всички дългосрочни негативи от подобна политика.
Докато се намери отговор на тези въпроси България сама може да стори съвсем малко неща, касаещи изцяло и само вътрешния пазар. Всяка политика на допълнителни мерки, ще струва свръхдефицит и покачване на лихвите. Обратно – изборът да се прихващат инвестиции за сметка на социалните плащания пък ще значи че нищо не сме научили. Проблемът на Василев ще е, че докато се представя за различен от Симеон Дянков, може да ни тласне в дългова спирала и цикъл на високи лихви.
