Българската народна банка публикува предварителните данни за състоянието на банковата система към края на третото тримесечие на 2023 г. Високата ликвидност в системата се запазва, увеличава се размерът на собствения капитал, нарастват и печалбите на кредитните институции. Секторът изглежда добре подготвен при потенциално забавяне на икономическата активност в страната. Това се казва в анализа на финансиста Димитър Чобанов, цитиран от "Труд".
Развития
Промяната на икономическата конюнктура представлява основен двигател на случващото се с кредитните институции от началото на годината. От една страна Европейската централна банка предприе активни действия за повишаване на основните си лихви. Това се отразява на лихвените равнища в еврозоната и постепенно се прехвърля към българската икономика.
Трансмисионният механизъм обаче действа по-бавно от очакваното - тоест повишаването на лихвените равнища се случва, но процесът показва все още недостатъчната степен на сближаване на българската икономика към еврозоната. Основен фактор за задържането на по-ниски лихвени равнища в страната е наличието на значителна ликвидност на вътрешния пазар. Отношението на ликвидното покритие в края на септември е 241,9% и се повишава спрямо края на юни, докато ликвидният буфер е 46,2 млрд. лв. при намаляване на нетните изходящи ликвидни потоци.
Макар и забавящ се темпът на растеж на българската икономика остава положителен като успокояването на инфлацията действа стимулиращо на потреблението и инвестициите.
От друга страна стойностното изражение на вноса и износа се понижава, което натиска надолу приходите (и в по-малка степен разходите) на предприятията. През разглеждания период обслужването на кредитите все още не представлява значителен проблем, тъй като заетостта остава висока и няма забавяния при плащането на заплатите в повечето сектори.
Банковите кредити продължават да са основната движеща сила на пазара на недвижими имоти, където въпреки намаления брой сделки цените се задържат на достигнатите си високи равнища. Запазването на лихвените проценти по депозитите на близки до нула равнища при все още високата инфлация въздейства възпиращо на домакинствата да предпочитат по-явно тази възможност за инвестиции. Евентуалният спад на цените на жилищата може да бъде факторът, който да промени нагласите.
Сред населението съществува една неточна представа за средствата, които се държат на депозити. Приема се, че това са спящи пари – тоест такива, които стоят в трезорите на банките и не се използват в икономиката. Всъщност тези пари, които банките привличат чрез депозитите, след това на свой ред се инвестират от тях (финансовото посредничество е бизнесът на банките и на други институции). Идеята е, че мениджмънтът на кредитните институции притежава необходимите знания и събира информация, за да управлява добре различните рискове, възникващи при инвестирането на парите.
За отделните спестители е трудно сами да преценят в какви инструменти да вложат парите си. Затова те правят депозити и след това банките със събраните средства отпускат кредити или влагат в други инвестиции. Именно от тези вложения те получават доходи и част от тях след това изплащат като лихви по депозитите. Само че привлечените средства не стоят в касите или трезорите на банките – това се случва само с част от тях, а по-големият дял се използва за генериране на доходи за банката.
Какви са резултатите?
Към края на септември 2023 г. активите на банковата система достигат 165,1 млрд. лв. и нарастват с 10,9% на годишна база. Сходен е и темпът на нарастване на кредитите за нефинансовите предприятия и за домакинствата, който е 10,7% на годишна база, като размерът им по този начин достига 77 млрд. лв.
Така един от основните източници на повишаването на потребителските цени в страната е темпът на нарастване на кредитирането. Според Националния статистически институт през първите 9 месеца на годината индексът на потребителските цени се е повишил с 10,9% спрямо аналогичния период на предходната година.
През деветмесечието на 2023 г. приносът на приходите от лихви за реализирането на доходи за банковата система силно се увеличава. Банките реализират приходи от лихви в размер на 4,3 млрд. лв., които се увеличават със 70% на годишна основа. Банковият мениджмънт успява да се възползва от промяната на лихвените проценти – приходите от лихви нарастват с почти 1,8 млрд. лв., докато разходите за лихви с малко над 0,5 млрд. лв.
През разглеждания период се понижават разходите за дивиденти (през 2022 г. събития с еднократен характер повишиха размера на получените от банките дивиденти), но за сметка на това банките промениха тарифата за събираните от тях такси и комисиони и успяха да реализират по-големи приходи от този източник.
В резултат от тези действия нетният оперативен доход към края на септември достига 5,2 млрд. лв. и нараства с 35,7% на годишна база (почти 1,4 млрд. лв.), което допринася банковата система да реализира рекордно висока печалба.
Банките са изправени като всички останали предприятия пред повишаване на разходите си за персонал и за издръжка, като по този начин административните им разходи достигат почти 1,6 млрд. лв. и нарастват с 10,5% на годишна база. Благодарение на повишения нетен оперативен доход обаче те успяват значително да подобрят съотношението административни разходи/доход – докато през 2022 г. то е било 37,4% то през 2023 г. то се понижава до 30,5%.
Благоприятната конюнктура позволява на банките да понижат разходите за специфична обезценка с почти 25% на годишна база до 264 млн. лв. Така печалбата на кредитните институции надхвърля 2,7 млрд. лв. при 1,5 млрд. лв. през първите 9 месеца на 2022 г. Това означава, че (неанюализираната) възвращаемост на активите е приблизително 1,6% (при 1% през 2022 г.), а на собствения капитал е приблизително 14% (9% през 2022 г.).
Позитивно развитие се наблюдава по отношение качеството на кредитните портфейли. Размерът на необслужваните кредити се понижава до 4,1 млрд. лв. (спад с 13% на годишна основа). Принос за това, има отпускането на нови кредити, за част от които все още не е изминал достатъчен период от време, за да е възможно квалифицирането им като необслужвани.
Спадът на дела на необслужваните кредити е характерен за периодите на бързо нарастване на кредитирането и по математически причини - поради растежа на знаменателя в това съотношение. Така общият показател спада до 3,8%, докато при кредитите за нефинансови предприятия необслужваните кредити са 5,6%, а при кредитите за домакинства техният дял е 3,6%.
Българският банков пазар се характеризира с висока степен на концентрация. Водещи са три много големи институции, които са близки по размер на активите (над 30 млрд. лв. за всяка поотделно).
Трите заедно управляват над 57% от активите на цялата банкова система, собственият им капитал е почти 57% от този на банковата система, а реализираният от тях нетен оперативен доход е 55% от този на банковата система. Големият размер на тези банки и наличието на чуждестранни банки-майки генерира допълнително доверие в тези институции.
Това им позволява да привличат депозити при по-ниски от средния за пазара лихвен процент, което заедно с реализирането на икономиите от мащаба (например, разходите за информационни и комуникационни системи се разпределят сред по-голям брой клиенти) допринася за по-голямата им рентабилност спрямо средната за системата. Така печалбата им към края на септември е в размер над 1,7 млрд. лв., която представлява над 64% от печалбата на сектора като цяло.
Тази концентрация е резултат както от политиката на самите банки, които присъстват на местния пазар, така и от политиката на Българската народна банка през последните години, която не издава лицензии за навлизане на нови играчи.
Така след присъединяването на България към Европейския съюз новите институции на този пазар са тези, които са получили лицензия за банкова дейност в друга държава от съюза. Това затваряне на пазара логично увеличава договорната сила на банковите институции спрямо техните клиенти и им позволява относително лесно да повишават банковите такси и да не позволяват лихвените проценти по депозитите да се повишават.
Така според данните на БНБ средната (неанюализирана) цена на финансиране с депозити от нефинансовите предприятия и от домакинствата за банковата система през първите 9 месеца на годината е приблизително 0,1% (банките са платили едва 121 млн. лв. при 112 млрд. лв. депозити от тези свои клиенти).
Най-големите пет банки според размера на активите са Обединена българска банка АД, Банка ДСК АД, УниКредит Булбанк АД, Юробанк България АД и Първа инвестиционна банка АД. Сред тях може да бъде отличена ДСК, която макар и втора по размер на активите е лидер според реализираната печалба и според възвращаемостта на активите.
УниКредит от своя страна заема челната позиция според възвращаемостта на собствения капитал. В ОББ все още протича процес на преструктуриране предвид скорошната сделка. Така банката се характеризира с все още високи административни разходи, което се отразява негативно на рентабилността ѝ.
ПИБ успява значително да подобри коефициента на административни разходи (понижение с почти 10 процентни пункта спрямо аналогичния период на 2022 г., за което допринася както повишението на нетния оперативен доход, така и понижаването с 0,2% на годишна база на административните разходи. Последното представлява сериозно постижение предвид високата инфлация и повишаването на разходите за заплати както в сектора, така и в икономиката като цяло.
Като цяло първите 9 месеца на 2023 г. представляват успешен период за банковата система. От друга страна обаче банките е необходимо да се подготвят за възможното влошаване на ситуацията в българската икономика, което би било резултат от затягането на паричната политика на ЕЦБ и трудностите при преструктурирането на някои основни търговски партньори. Капитализирането на печалбите и запазването на добра ликвидна позиция представляват добра основа за управлението на рисковете.
