Катастрофално неизпълнение на бюджета за 2023 година показват данните на Министерство на финансите. То се изразява в провал на приходната част и задушаващо икономиката задържане на държавни инвестиции.
По-подробно, с отминаването на септември приключва третата четвърт на годината, а приходите са малко повече от две трети спрямо плана. Простата екстраполация показва, че, ако нещо не се промени в четвъртото тримесечие, държавата ще събере по 1.5 млрд. лв. по-малко, както от основния приходоизточник – ДДС, така и от данък печалба. Докато при косвения данък изпълнението е едва 68% при положение, че би трябвало да бъде 75%, то при корпоративния данък НАП са събрали едва 52.8% отново при нормално очаквани 75%. Това само може да раздуе бюджетния дефицит с над 1.7% процентни пункта спрямо очаквания брутен вътрешен продукт и от 3% в края на годината, той да стигне близо 5%.
Другото изключително тревожно послание в данните е опитът недостигащите средства да се компенсират със спестявания от държавни инвестиции. Така наречените „капиталови разходи“, в които се описват инвестициите на правителството, са изпълнени на 28.5% ако не се брои европейското финансиране. А това е много важно, защото парите, които Брюксел превежда не се отчитат нито като приход, нито като разход, когато се оценява изпълнението на бюджета по методиката, която има значение за влизане в еврозоната. Или казано с друг думи, за да спази бюджетния критерий към края на годината, който забранява на държавите дефицит над 3% спрямо брутния вътрешен продукт, управляващите ще спестят милиарди, които иначе би трябвало да се вложат в ремонт и строителство на инфраструктура, технологично обновление на държавните служби, училищата, здравните заведения и т.н.
Изводът е, че дори и да си свием дефицита под 3% спрямо БВП, и дори Брюксел и Франкфурт да изнасилят инфлационния критерий за допускане в еврозоната, приемайки ни в явно негово нарушение от 1 януари 2025 г. България няма да въведе еврото като една силна и процъфтяваща икономика. Вместо това, икономиката ще се задушава от натрупаните с години проблеми – свързани с лоши пътища, такива в предремонтно и аварийно състояние, които спират инвестициите, гонят жителите на малките населени места и подкопават потенциала за растеж на икономиката в дългосрочен план. По-важно – днешните действия, които представляват бюджетни еквилибристики, догодина и не само, ще бъдат проблем на публичния сектор. И всеки път, когато някъде има инцидент заради липсата на обновление вината, може да се пише на бюджетите за 2022 и 2023, които жертват ежедневния ред и нормалност в публичния сектор.
Справка показва, че същият стремеж за влизане в еврозоната без време (уж от 1 януари 2024 година), в нарушение на инфлационния критерий, накара миналата година държавата да ореже националните инвестиции с един милиард лева а общо на консолидирано ниво не похарчи 2.7 млрд. лв. (разликата щяха да са европейски средства).
Необходимо е да се знае също, че забавянето на публичните инвестиции с цел влизане в еврозоната от януари 2025 година е хазартен ход, защото България няма никаква сигурност, че ще се направи компромис със неизпълнението на инфлационния критерий. И това означава, че потискането на икономиката, постигнато с орязване на инвестициите си е чиста прищявка на Асен Василев и правителството.
Абстрахирайки се от контекста, към септември държавата е събрала 47.6 млрд. лв. консолидирани приходи и е похарчила 48.4 млрд. лв. Това прави бюджетен дефицит от 800 млн. лв., или половин процент спрямо брутния вътрешен продукт, в навечерието на четвъртото тримесечие. Периодът октомври-декември е време за разплащане на направените през годините инвестиции и непрозрачните процеси ежегодно пораждат съмнения, че покрай масовите редовни плащания се правят и такива към спорни проекти и партийни каси.
Стефан Антонов
