Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие е положително в размер на 174,4 млн. лв. (0,1% от прогнозния БВП) и се формира от превишение на приходите над разходите по националния бюджет в размер на 161,4 млн. лв., и по европейските средства – 13 млн. лева.

Това пише в доклада за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма за първото полугодие на тази година, който правителството прие днес, съобщи пресцентърът на Министерския съвет.

Резултатите са на база данни от тримесечните отчети за касовото изпълнението на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет (ПРБ).

Постъпилите приходи, помощи и дарения по КФП към 30 юни са в размер на 31,405 млрд. лв. или 45,2% от годишните разчети. Общото увеличение на данъчните и неданъчните приходи спрямо същия период на миналата година е 3,371 млрд. лв. (12,6%), а постъпленията от помощи и дарения (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) са по-малко с 214,2 млн. лв. (15,1%).

В Министерството на финансите са изчислили, че общата сума на данъчните постъпления по КФП, вкл. приходите от осигурителни вноски, възлиза на 24,580 млрд. лв., което представлява 46,2% от планираните за годината данъчни приходи.

Приходите от преки данъци са над 4,946 млрд. лв. или 42,5% от предвидените в разчетите за годината. Постъпленията от косвени данъци са в размер на 10,454 млрд. лв. (44,7% от разчетите за годината), като приходите от ДДС са над 7,423 млрд. лв. (43,7% от планираните), от акцизи – 2,837 млрд. лв. (47,8% от разчета), а тези от мита – 166,1 млн. лв. (41% от годишните разчети).

Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени и др. данъци по ЗКПО) в бюджета достигат 1,720 млрд. лв., като в тях влизат 676,6 млн. лв. целеви вноски във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, което представлява 64,6% от разчета за 2023 г. Приходите от социални и здравноосигурителни вноски са над 7,459,5 млрд. лв., което представлява 48,2% от разчетените за годината.

От неданъчни приходи в хазната влизат 5,621 млрд. лв., което представлява 50,4% от годишните разчети. Неданъчните приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, от доходи от собственост, от приходи от концесии, от продажба на квоти за емисии на парникови газове.

Във финансовото министерство изчисляват, че през юни от Европейската инвестиционна банка са постъпили 384,5 млн. лв. по проектите, финансирани от Модернизационния фонд. Подкрепените проекти са в областта на производството на електроенергия от възобновяеми източници, модернизацията на енергийните мрежи и енергийната ефективност. В частта на неданъчните приходи през юни са дошли и 407,0 млн. лв. приходи от дивидент за държавата от държавни предприятия.

Приходите от помощи и дарения са в размер на 1,203 млрд. лева.

Разходите по КФП, в които е включена вноската на България в бюджета на ЕС, в края на юни са за 31,230 млрд. лв., което е 42,2% от годишните разчети. Съпоставени със същия период на миналата година, те нарастват номинално с 15,4% или 4,158 млрд. лв.

В отделните разходни показатели най-значителен е ръстът при разходите за пенсии, където увеличението е с 2,081 млрд. лв.), както и в частта на разходите за персонал – 1,045млрд. лв., а при капиталовите разходи – 615,6 млн. лв. Увеличението на разходите се дължи на влезли в сила нормативни актове, включително промени в пенсионната сфера, действащи програми за изплащане на компенсации на потребителите на електрическа енергия, разплащане на задължения по бюджета на регионалното министерство, както и за влезли в сила увеличени размери на възнагражденията в редица администрации.

Нелихвените разходи достигат 30,033 млрд. лв., което представлява 42,4% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи са в размер на 27,818 млрд. лева. Капиталовите разходи, които включват нетният прираст на държавния резерв, възлизат на 2,180 млрд. лева. Предоставените текущи и капиталови трансфери за чужбина са в размер на 34,1 млн. лева, лихвените плащания – 349,6 млн. лв. и това е 42,4% от планираните за тази година.

От Министерския съвет уточняват, че частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 30 юни от централния бюджет, възлиза на 847,6 млн. лв., което е в изпълнение на действащото към момента законодателство в областта на собствените ресурси на ЕС.

Размерът на фискалния резерв на страната нив края на юни е 12,9 млрд. лв., и в него са включени 12,5 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки, както и 0,4 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи и аванси.