Печалби по време на трусове. Какво става с родните банки

Ако човек следи финансовите новини, то четирите най-интересни неща, които е чул в последния месец са рекордното повишаване на лихвите в еврозоната и САЩ, нарастващите провизии, които западните банки правят с очаквания кредитните им портфейли да се влошат, понижаването на кредитния рейтинг на САЩ и рекордните печалби на българските банки (ръст с 66% за полугодието до 1.7 млрд. лв.) 

Възможно ли е целият свят да се срива, а при нас нещата да вървят по мед и масло, или по-скоро се държим като сръбска кръчма, която отказва да спре музиката, дори когато НАТО сипе бомби наоколо?

Краткият отговор гласи, че сме по-близо до второто обяснение, но това не може да продължава дълго. Българската икономика и в частност банковата й система имат няколко причини за радост. Високата депозитна база, започнала да се формира по време на депресията, в която ни вкара икономическата политика на кабинета „Борисов 1“, оглавявана от Симеон Дянков, продължи да расте и в следващите години.

Практически цялото изминало десетилетие влоговете в банките продължиха да растат и това направи финансовите ни институции независими за ликвидност от своите банки майки.

Родните банки отпускат главно ипотечни, потребителски, търговски и инвестиционни кредити за реалната икономика. Вложенията им в криптовалути, високорискови финансови инструменти, каквито са дериватите и ценни книжа на държави, които само изкривената монетарна политика на ЕЦБ поддържа над водата, са на много по-ниско ниво от това, което мъчи някои банкови групи в еврозоната. 

Големият проблем на българската банкова система са огромните вложения в кредити за строителни фирми и за придобивания на недвижими имоти. Като прегряваща икономика, в която трудът е сред най-оскъдните фактори – българската дълго време позволяваше заплатите на тези, които могат и искат да работят, да растат по-бързо от инфлацията и често дори с двуцифрени темпове. И понеже няма развит капиталов пазар най-простата инвестиция, която не изисква специално образование или подготовка, се оказват недвижимите имоти. 

Точно кредитният растеж, доминиран от имотните сделки, принуди Българска народна банка да повиши минималните задължителни резерви с два процентни пункта, след като два пъти вдигна и изискуемия от българските банки капиталов буфер. 

С други думи – прегряването на икономиката, предизвика прегряване на имотния пазар, а в един момент двете се превърнаха в самостоятелни процеси, които се подсилват взаимно. Въпреки това, за момента лихвите по ипотечните земи остават ниски – под 4% и дори под 3% което е предпоставка интересът да са запази. Въпросът е до кога. 

Оказва се, че и у нас лихвите растат, това генерира рекордните печалби, но процесът е по-бавен в сравнение с еврозоната, САЩ и Великобритания. Финансовите ни институции посягат последно към лихвите за домакинствата и поради това ипотечните и потребителските заеми засега поскъпват най-слабо в сравнение например с бизнес кредитите. Отчасти банките ни формират печалбите си и като кредитират своите майки (да и това е възможно), което им помага да отложат повсеместното вдигане на лихвите у нас. С печалба от 1.7 млрд. лв. за полугодието финансовите ни институции дори и да не заделят специални провизии, успяват да формират буфер, с който да посрещнат евентуално влошаване на икономическата обстановка догодина.

И един ден, случи ли се лихвите да започнат да се покачват масово и у нас, това ще е следствие от настъпило сериозно влошаване в реалната икономика на ЕС. Бидейки независими от майките си в набавяне на своята ликвидност, за да изпитат нужда от средства и да вдигнат лихвите си, българските банки трябва да бъдат засегнати от специфичен шок. Такъв би бил растеж на безработицата и съответно увеличение на хората и фирмите, които се бавят или въобще спират да обслужват заемите си. А за да започне да се увеличава безработицата, трябва европейската икономика да изпадне в дълбока, или поне трайна рецесия, която да доведе до свиване на търсенето за българска продукция и услуги. 

Полезен ориентир кога подобни процеси ще започнат да се развиват, е индексът на индустриалните поръчки (purchasing manager’s index – PMI), какъвто обаче Националният статистически институт не съставя. Така ни остава да следим стойностите на индекса в еврозоната, доколкото той включва и интереса от придобиване на българска междинна продукция, използвана в производствата с по-висока добавена стойност. Начинът, по който индексът работи е да се приема че стойността от 50 пункта би означавала липса на изменение спрямо предходния месец. Всеки път, когато стойностите са по-високи наблюдаваме засилване на поръчките, и винаги, когато стойностите са под 50, бизнесактивността на еврозоната се свива. Вече една година показателят показва свиване като от януари тенденцията постоянно се задълбочава. Въпреки това, поне към полугодието еврозоната избягва рецесията и поддържа минимален растеж от 0.3% през второ спрямо първо тримесечие и 0.6% за второто тримесечие спрямо второто на миналата година. 

Ако тенденцията се запази, е много вероятно преди края на годината икономиката на еврозоната да изпадне в рецесия. Точно заради прегряването на българската икономика със сектори като строителството и растежа на потреблението (спомнете си примера със сръбската кръчма по време на бомбардировки), както и заради някои неоправдани държавни стимули, свиването на икономиката в България ще настъпи със закъснение (времеви лаг спрямо Еврозоната). Ако рецесията в ЕС е краткосрочна, у нас дори може и да се размине, ако обаче се задържи повече от половин година, няма как и в България икономиката да не се забави.

Резултатът е, че ако негативните процеси в еврозоната продължат да се задълбочават, до средата на 2024 г. у нас също ще започне да с усеща влошаване на ситуацията. Тогава може да се очаква и по-осезаемото повишаване на лихвите, тъй като вече ще има компании, които са загубили бизнес и се затрудняват да обслужват задълженията си и най-вероятно проблемът ще започне да се пренася и върху част от домакинствата. 

Какво означава това за личните ни финанси?

В САЩ, и в Обединеното кралство вече се наблюдават случаи за покачване на лихвите с четири процентни пункта, което изглежда стряскащо. При ипотечен заем от 200 000 лева със срок на обслужване 20 години и първоначална лихва 3.5%, вноската е около 1160 лв. Покачване с четири процентни пункта ще утежни погасителната вноска повишавайки размера й до 1750 лв., което е близо 600 лв., или почти 50% по-голяма вноска. Отново, ако у нас няма сериозен скок на безработицата и хлътване на икономиката, банките няма да се принудят да вдигат лихвите си толкова рязко. И все пак някаква предпазливост няма да бъде излишна, като например да се допусне повишаване на лихвите с поне два процентни пункта. На примера с ипотечния заем от 200 000 лв., такова увеличение на лихвите би оскъпило месечната вноска с 20% до 1380 лв.

Ако човек или домакинство има шестцифрен заем е много вероятно погасителната вноска да се увеличи, ако не до непоносимост, поне до степен, в която да предизвика неудобство и е благоразумно да започнат да се планират буфери. 

Ако пък тепърва предстои да се тегли ипотечен кредит, има смисъл да се проучат възможностите за фиксирана лихва в първите години на кредита, което би дало предвидимост и относително спокойствие за предстоящия период на икономическа турболенция. 

Няма спор, че в момента изтеглянето на кредити в левове изглежда по-евтино в сравнение с тези в евро и за да се промени това трябва да настъпи много сериозна криза. 

Погледнато отстрани, може да ни изглежда трудно за вярване, но ако скоро на страната ни й предстои да се изправи пред някаква криза, то банковият сектор е сред най-подготвените да я посрещнат.