Промяната в лихвените нива в Европа започна преди година, след като през юли управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) вдигна лихвените проценти за първи път от 11 години.

Цел на повишението на лихвите е да се държи инфлацията под контрол в стремеж към стабилни цени при добро функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. С  повишаването на лихвените проценти инфлацията трябва да се върне на целевото равнище от 2% в средносрочен план.

Рестрикциите

Решенията на ЕЦБ за лихвените проценти се основават на оценката за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и доброто функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Ефектът от най-агресивния цикъл на затягане на паричната политика има цена и тя е охлаждане на икономиката по линия на кредитирането.

Разходите по заемите ще растат, тъй като кредитните условия стават по-рестриктивни. Очакванията за забавяне на новото кредитиране на домакинствата и бизнеса, което да намали вътрешното търсене, вероятно ще повлияят донякъде на икономическата активност.

Бизнесът става все по-дисциплиниран в инвестиционните си проекти в търсене на баланс между по-неблагоприятна среда с по-високи цени, по-строги кредитни условия, забавено вътрешно търсене и оперативна рентабилност.

Банките в България обаче все още запазват ниски лихвените нива под влияние на конкуренцията, високата ликвидност на сектора и конюнктурата на пазарите.

В очакване на по-високи лихви

„Лихвите по кредитите и депозитите ще започнат да се увеличават все по-осезаемо“, обяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев и прогнозира, че по-високи лихвени нива, както по линия на кредитите, така и по линия на депозитите, ще има към края на годината. Те обаче ще се повишават по-бавно, защото българската банкова система е с много висока ликвидност.

Според него България се намира в стадий на икономически цикъл, при който трябва да има по-добра фискална политика, затова и тенденцията е към затягане на монетарните и фискалните условия. Гуверньорът на централната банка е категоричен, че състоянието на банковата система е добро, като показателите на търговските банки са над средните за Европейския съюз.

Той отчита, че темповете на кредитна експанзия намаляват, след като БНБ въздейства на процеса чрез три групи от мерки. Първо – с използването на наличните инструменти на паричната политика с решението за увеличаване на задължителните минимални резерви. Второ – с инструментите на надзорната и макропруденциалната политика като увеличението на антицикличния капиталов буфер. И трето – ускоряване на трансмисията на паричната политика на ЕЦБ, която преследва същата цел.

nvestor.bg попита банките у нас предприеха ли увеличение на лихвите за кредити и депозити, какво прогнозират за лихвените нива до края на годината, както и дали променят други условия при отпускането на заеми. Зададохме също въпросите как се отразяват на кредитирането мерките, които БНБ предприе за увеличение на минималните задължителни резерви на банките, и как се обяснява забавянето на трансмисията на затягането на паричната политика на ЕЦБ с отражение върху лихвените нива у нас.

Политиката на банките

Българо-американска кредитна банка е взела решение да не променя референтния лихвен процент за периода от 1 юли до 31 декември 2023 г. при определяне на променливата лихва по кредити на физически лица. Това обяви банката и аргументира решението си с водената политика в защита на своите потребители.

От УниКредит Булбанк потвърдиха, че пренасянето на по-високите лихвени проценти в Европа към по-висока цена на кредита за българските компании вече повиши лихвените нива през второто тримесечие на тази година. В същото време лихвените проценти по кредитите на домакинствата, и по-специално тези по ипотечните кредити, остават почти без промяна. Що се отнася до депозитите, там се наблюдава известно повишение на лихвения процент средно с около 1,5 на сто.

В последния икономически доклад на банката експертите прогнозират, че цената на кредита за домакинствата ще се повиши. Различното е, че за да се материализира тази тенденция, те са на мнение, че това ще отнеме повече време, отколкото смятаха преди три месеца. Очакванията им са лихвените проценти по новоотпуснатите ипотечни кредити в лева да се повишат средно до 3,5% през 2024 г. и 3,75% през 2025 г., от приблизително 2,7% през тази година.

Лихвените проценти по вече отпуснатите ипотечни кредити (повечето от които са свързани с цената на привлеченото финансиране от домакинствата в лева) вероятно ще се вдигнат с около половин процентен пункт през 2024 г. и 2025 г., когато очакванията са процесът по нормализиране на лихвените проценти по ипотечните кредити (или с други думи, краят на ерата на свръхниските лихви) да приключи.

От Банка ДСК заявиха, че досега не са предприели увеличение на лихвените проценти, както по нови, така и по съществуващи кредити. Единствено влияние оказа безпрецедентното повишаване на индекса EURIBOR в европейски мащаб, което налага актуализация съгласно договорните отношения и на практика повишава лихвените проценти по съществуващи, основно еврови заеми. По отношение на лихвените проценти по депозити – те също остават без промяна от началото на годината.

Общата тенденция по съществуващите експозиции остава устойчива в периода на неблагоприятните макроикономически условия. Активността на пазара също остава устойчива, което позволява да се запази динамиката на прираст, а банковите финансирания по нови кредити са на атрактивни лихвени нива, увериха от Банка ДСК.

От финансовата институция отбелязват, че кредитирането в България отбелязва сериозни годишни ръстове по данни на БНБ, като очакванията са да се увеличат лихвените проценти до края на годината във всички сегменти. При фирменото кредитиране вече се наблюдава значителен ръст спрямо година назад, породено основно от динамиката на всички матуритети на EURIBOR. При кредитите на домакинствата също се очаква покачване на лихвените проценти, но значително с по-ниски темпове заради предприетите мерки от БНБ за охлаждане на кредитирането.

В Банка ДСК смятат, че новите мерки на БНБ за увеличаване на минималните задължителни резерви, които влязоха в сила през юни и юли, ще имат ефект върху кредитирането. Тепърва ще се наблюдава какъв ще е той от въвеждане на по-консервативната политика на централната банка срещу високите годишни и месечни ръстове в кредитирането. Като се добави и лихвеният лаг, очакванията са до края на годината да се отчете охлаждане на кредитния пазар, но със значително по-лимитиран ефект. По-значителен резултат се очаква в началото на 2024 г., когато лихвените проценти по новия бизнес ще са на по-високи нива спрямо средата на тази година и това би трябвало да окаже влияние върху кредитополучателите.

От банката напомнят, че друг важен фактор, който ще влияе върху лихвените проценти, е силната ликвидна позиция на банковата система в България.

Що се отнася до трансмисията на затегнатата парична политика на Европейската централна банка, кредитният бизнес следва да се разграничи на два сегмента: кредити на домакинства и фирмено кредитиране. За разлика от домакинствата, фирмите усетиха вдигането на лихвите по своите кредити още преди година, когато EURIBOR започна да се увеличава. В момента с данни към месец май лихвените проценти при фирмените кредити са двойно по-високи спрямо миналото лято.

При домакинствата трансмисията е със значително изоставане поради няколко фактора, един от които е силната конкуренция между банките за пазарен дял и клиенти. Големите банки се стремят да защитят своя пазарен дял или да го увеличат с балансирана лихвена и рискова политика, докато по-малките банки агресивно отпускат кредити на по-ниски лихви, на по-рискови клиенти, с цел да спечелят пазарен дял и нови клиенти.

Другият важен фактор е все още голямата ликвидна позиция в банковия сектор, която трябва да бъде охладена с новите мерки на БНБ за минималните задължителни резерви. Очакванията са и при кредитите на домакинствата да се наблюдава увеличение на лихвите, но със значително забавяне, като до края на годината трендът да бъде във възходяща посока.

От Централна кооперативна банка съобщиха, че по отношение на привлечените средства няма промяна в условията по договорите до този момент. Що се отнася до условията в договорите за кредит – за част от съществуващите клиенти в корпоративния сегмент е налице леко повишение на лихвите по заемите, свързано с промяна в стойността на референтните лихвени проценти на банката.

От ЦКБ потвърждават, че промяната в базовите индекси се отразява на условията и по новите кредити за тези клиенти. Но докато в ритейл сегмента няма промяна в лихвените условия, прилагани към съществуващите клиенти, налице е леко повишение на лихвените условия по нови кредити за бизнеса.

В сянката на централните банки

Пазарите са настроени, че Федералният резерв на САЩ е близо до край на цикъла на повишаване на основната лихва. В зависимост от икономическите данни ще се анализира колко дълго ще се задържат настоящите нива на лихвите, преди да има нова промяна и дали няма да започне период на намаляване на основната лихва, коментират от ЦКБ.

Що се отнася до ЕЦБ, там все още не е достигнат краят на цикъла на повишаване на основната лихва, като в зависимост от икономическите данни ще се преценява кога ще настъпи този момент и за еврозоната. Все пак очакванията са за леко забавяне на темпа на увеличение на основната лихва.

В България все още има забавяне на повишението на лихвите, което все пак започва, е наблюдението на банкерите. Паричният пазар се съживи и банките пласират и привличат ресурс на нива около пазарните за Европа, т.е. 3,30% - 3,40%, което води до увеличаване на цената на привлечения ресурс и би трябвало да рефлектира и върху лихвите по кредитирането. 

Банката прилага по-рестриктивна политика при отпускането на кредити при затегнати кредитни стандарти за предоставянето им. Ефектът от мерките на БНБ ще бъде видим в началото на следващата година и ще рефлектира върху лихвените условия, по които ще се договарят новите договори, прогнозират в ЦКБ.

Забавянето на повишението на лихвените проценти в България може да се обясни с ликвидността на банките, но след предприетите мерки за увеличение на задължителните минимални резерви на 12% от 1 юли вече се очаква плавен процес на повишение на лихвите.

Пик на лихвените стойности

Лихвите по кредитите на Инвестбанк ползват за база EURIBOR, така че повишаването му автоматично води и до нарастване на лихвените нива по тях. Банката не е променяла надбавките. Трендът към повишаване на основните лихви на ЕЦБ няма да спре до края на годината, ако не настъпи сериозна промяна в базисните допускания. Това мнение изрази Светослав Миланов, председател на управителния съвет и изпълнителен директор на Инвестбанк.

Той посочи, че двуцифреният ръст на цените, който бе достигнат в края на миналата година, бързо намаля през 2023 г., но спадът на цените при услугите все още не е на такива нива, каквито биха наложили промяна в политиката на ЕЦБ.

„Очаквам до края на годината лихвите по депозитите да нарастват, но доста по-плавно и бавно от тези при кредитите. Голямата ликвидност на пазара доскоро бе един от факторите за забавянето на трансмисията на затягането на паричната политика на ЕЦБ, но лихвите ще продължат да се покачват, макар и с по-бавен темп. Конкретно за България повишението на лихвите идва по-плавно именно заради високата ликвидност в банковата ни система. Тенденцията към повишение ще се усети по-осезаемо в края на годината и началото на 2024 г.“, обясни банкерът.

По думите му показателите за нивото на потребление са положителни, но въпреки това вече се наблюдава забавен ръст в кредитирането на глобално ниво, защото по-високите разходи ограничават търсенето. 

„Забавянето в темпа на растеж в кредитирането ще се усети както при домакинствата, така и при компаниите. Причината за това е съвсем логична – слаб икономически растеж, очакванията за повишаване на лихвените проценти по кредитите и донякъде влизането в сила на по-високите нива на антицикличния капиталов буфер, определен от БНБ", аргументира се Светослав Миланов. "Увеличението на минималните задължителни резерви ще засегне основно експанзията на ипотечни кредити, но това от своя страна ще натисне търсенето и потреблението и оттам инфлацията.“

Банкерът предупреди, че колебанията на енергийните цени, рисковете от проблеми във веригите за доставки и очакваното забавяне на външното търсене е възможно да отслабят способността на някои контрагенти да обслужват задълженията си, така че политиката на БНБ е очаквана, а секторът трябва да бъде готов. 

„Споделям прогнозата на Министерството на финансите, че в края на 2023 г. годишният растеж на паричното предлагане ще се понижи до 12,4% спрямо 13,2% в края на 2022 г. Очаквам обаче, че след достигане на пика на лихвените стойности през 2024 г. лихвените нива както при депозитите, така и при кредитите ще се застопорят за по-дълъг период“, коментира Миланов.