България постави рекорд по политическа нестабилност и очакванията в Европа са да се състави правителство, което да е по-дългосрочно и да носи отговорност. Това коментира Ивайло Калфин, бивш външен министър, бивш вицепремиер и настоящ изпълнителен директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд.

Днес ПП-ДБ върна на президента втория мандат изпълнен, а Румен Радев веднага издаде указ за съставяне на кабинет. Извънредното заседание на Народното събрание, на което ще бъдат официално избрани премиер, структура и състав на Министерския съвет, ще се проведе утре.

Калфин посочи, че едва ли „някой отвън има политически предпочитания кой да управлява България“, а по-скоро се очаква да има политическа стабилност.

Ивайло Калфин подчерта, че бюджетът на държавата, който предстои да бъде приет, има шанс да бъде одобрен от правителство, което ще носи отговорност за неговото изпълнение. Той обърна внимание, че през последните две години бюджетите са приемани от парламенти, които не са имали никакво намерение да ги изпълняват след това. Те бяха предизборни и в тях имаше наддаване, коментира Калфин. И подчерта, че с приемането на бюджета сега, правителството би трябвало да приеме и някои решения, които са трудни. „Трудните решения за свързани с намаляване на подпомагането, свързано с инфлацията и войната в Украйна“, обясни той. 

„Бизнесът настоява това подпомагане за енергоресурсите да продължи до края на годината. Очаквам обаче правителството да го прекрати много по-рано. Цените на енергията се стабилизираха и не създават тази несигурност, която имаше“, отбеляза пред БНР Калфин.

По думите му има и допълнителни плащания, които правителството би трябвало да преосмисли, ако иска да влезе в „някакъв по-нисък дефицит“.

„Тук не става въпрос за формално изпълнение на критериите за членство в еврозоната. България има интерес от бюджетни ограничения, защото големият дефицит означава и голям дълг. По думите му в Европа вече не се робува на точното число, а по-скоро се гледа тенденцията и усилията на правителствата да върнат публичните разходи в контролируеми граници. "Ще бъде фатално, ако България неглижира бюджетния дефицит и продължи с високите бюджетни разходи", заяви Калфин.

Той подчерта, че е важно е българската икономика да се подготви за влизане в еврозоната, без да се робува на определена дата. „Така сами си създаваме по-голям проблем…има потенциални дати", посочи той. И допълни, че не е реалистична възможността страната ни да се присъедини към еврозоната през 2025 година.

Калфин смята, че биха могли да се намалят капиталовите разходи, но не става въпрос за ограничения, а за реална преценка дали имаме капацитет те да бъдат извършени.

Диференцираните ставки за някои сектори, които са част от временните мерки, също трябва да се прецени кога е време да се прекратят, препоръча той. „В голяма част от европейските страни те се премахват. Парламентът би трябвало да помисли в тази посока", каза Калфин. Според него апокалиптичните картини, които се рисуваха миналата година, няма да се случат. „Данъчната и бюджетната политика има основания да се върне към нормалните нива", посочи той.

Относно Плана за възстановяване и устойчивост Калфин посочи, че въобще не е сигурно какви средства ще получим. "България беше предпоследна при представяне на плана. Сега отново има напъни за предоговаряне. Ако искаме това да се случи, капиталовите разходи трябва да се предвидят", посочи той.

Бившият външен министър коментира и формулата за управление с ротационни премиери. "Във Финландия, където работя, също има такава. Там обаче е по средата на мандата. Девет месеца не са период, в който един премиер може да свърши каквато и да е работа. Нещата стават по-бавно", предупреди Калфин.