Банковият сектор в България реагира адекватно на повишаването на лихвените проценти и се старае прехвърлянето на тежестта върху клиентите да става плавно до средата на 2024 г.
С ходовете си БНБ на практика показва, че очакванията са този трансфер да стане малко по-бързо и банките да сложат фокус върху управлението на рисковете и капитала. Това мнение изрази в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria Илия Караниколов, председател на управителния съвет и изпълнителен директор на Българска банка за развитие.
„На бъдещите сигнали на централната банка, свързани с изтеглянето на допълнителна ликвидност, следва да се обръща внимание, тъй като могат да предупредят пазара с различни изказвания. Възможно е да последват и други ходове, ако това прехвърляне не стане", коментира той.
Според Караниколов повишеното изискване за задължителните минимални резерви на банките от централната банка на 12% е логично и демонстрира загрижеността за повишената кредитна активност на финансовите институции. „Банката вече повиши антицикличните буфери на 2% и сега очакванията са на практика да се изтеглят между 6 и 7 млрд. лева от системата, но това няма да бъде краят на действията на БНБ, тъй като инфлацията в страната все още не спада“, прогнозира банкерът.
По думите му, една от възможностите, която биха имали централните банкери, е да продължат с агресивната си политика за ограничаване на ликвидността на пазара, която към настоящия момент се оценява на около 20 млрд. лева.
Караниколов подчерта, че целта е да се ограничи кредитирането. „През последните години има около 15% ръст на кредитирането, което притеснява БНБ, ръстът се дължи на добрия икономически цикъл и голяма ликвидност, която позволява на банките да се съревновават на кредитния пазар“, посочи изпълнителният директор на ББР.
Той смята, че централните банкери се опасяват от ситуация при влошаване на пазара, която се забелязва от намалените прогнози за ръст на БВП и притесненията за рецесия в европейските пазари, които са основни потребители на износа на България. „Европейският банков сектор не бе заразен от банковите трусове в САЩ, не се усещат и ефекти от това в България“, напомни Караниколов.
Какво отражение ще има върху банковия сектор трансформацията с преминаването към регламента Базел 4, с акцент върху оценката на риска? Променя ли се банковият бизнес модел? Кога ще завърши подготовката на финансовите институции за въвеждане на еврото? Как ще се създаде устойчивост на цифровите системи и сигурността на информацията при предоставянето на услуги на банките от трети страни? Може да се очакват още повишения на основния лихвен процент от Европейската централна банка заради инфлацията?
