В края на април правителството очаква дефицит по Консолидираната фискална програма от 1.13 млрд. лева. Това е с 470 млн. лева ръст за месеца, горе-долу толкова колкото и през март.

В края на април правителството очаква дефицит по Консолидираната фискална програма от 1.13 млрд. лева. Това е с 470 млн. лева ръст за месеца, горе-долу толкова колкото и през март.

Разликата със същия период на 2022-а е чувствителна, защото към април миналата година бюджетът е бил на излишък от 885 млн. лева. Както подчертават от Министерството на финансите става дума за влошаване на бюджетното салдо с 2 млрд. лева.

Причините за това са значително увеличените разходи. Според някои политици става дума и за проблеми в събираемостта на приходите. Данните на финансовото ведомство показват, че за четирите месеца на 2023-а постъпленията в консолидирания бюджет са близо 19.92 млрд. лева или с 12% повече като най-висок ръст имат приходите от осигуровки със 17% (това е ефектът от вдигането на възнагражденията, както в държавния така и в частния сектор), докато по косвените има ръст от едва 5.4%. При това той се свива защото през март ръстът е бил 9.8%.

При тези данни за косвените данъци много политици ще посочат, че именно в събираемостта от ДДС има огромни резерви, които ако бъдат реализирани, планираният в предложения проектобюджет за 2023-а дефицит от близо 12 млрд. лева може чувствително да бъде свит. Още повече, че ръстът на ДДС е много по-нисък от този на всички косвени данъци.

Увеличението на постъпленията от този косвен данък би било възможно обаче, ако малкият ръст на приходите от ДДС зависи от фактори, които са управляеми от изпълнителната власт. А информацията на Министерството на финансите навежда на съвсем други изводи. В нея пише, че ниският ръст се дължи основно на спада на ДДС от внос.

"Един от факторите за това е спадът на цената на суровия петрол спрямо отчетената за същия период на предходната година - средната цена на суровия петрол, внесен за преработка, средно за първото тримесечие на 2022 г. бе около 97,7 щатски долара за барел, докато средно за първото тримесечие на 2023 г. е 54,1 щатски долара за барел (намаление с 47,7 на сто). В допълнение, върху размера на ДДС от внос влияят и курсът на щатския долар, спадът в количествата суров петрол, внесени за преработка, както и спад на количествата на внесените стоки пораждащи ДДС", обясняват от Министерството на финансите.

Важният въпрос, на който народните представители, при разглеждането на проектобюджета задължително трябва да поискат и да получат отговор, е какви са причините поради които независимо от повишението на цените у нас, приходите от ДДС от сделки в страната са с отрицателен ръст от 0.2%.

Това на какво се дължи? На проблеми със събираемостта или на спад в оборотите на фирмите, или на нещо друго? И ако има спад в оборотите какви са причините за него? Тези отговори са важни, преди да се взема каквото и да е решение за вдигане на каквито и да е данъци.

Що се отнася до разходите, там всичко е ясно. Нарастването им е основната причина за разширяващата се бюджетна дупка.

"Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към април 2023 г. са в размер на 21 045 млн. лева. За сравнение, разходите по КФП към април 2022 г. бяха в размер на 16 907 млн. лева. В отделните разходни показатели най-значително нарастване има при разходите за пенсии, както и в частта на разходите за субсидии, издръжка, персонал и други", пише Министерството на финансите.

Тук говорим за ръст от 4.14 млрд. лева или от близо 24.5%, докато ръста на приходите е 12% или над два пъти по-нисък. И тази разлика ще се увеличава, ако в сила влязат планираните със законови актове от миналата година увеличения на пенсиите.

При запазване на тази конюнктура е много интересно кое е уравнението, което ще позволи да достигнем бюджетен дефицит от 3% от БВП. Свиването на разходите за инвестиции, може да блокира получаването на нови средства от ЕС, и допълнително да намали и без това ниския ръст на икономиката ни, а това са по-малко данъци. 

Вдигането на данъчните ставки, макар и временно, заплашва с допълнителен инфлационен удар. А подобно увеличение не гарантира чувствително по-големи постъпления. Работещите решения в случая не са много и всички са болезнени.